Лора Флоран - Шоколадово докосване

Дом харесваше Айфеловата кула. Тя сияеше над града в продължение на толкова много години, а той едва сега осъзнаваше този факт. Харесваше му нейната невъзможна, фантастична сила, масивната мощ на видения отблизо метал. Харесваше му фактът, че тя се бе издигнала над всички недоволства и критики, заобикалящи раждането ѝ, и бе поставила отпечатък от силата си не само върху града, но и върху целия свят. Дом извади малкия си бележник молескин, който винаги носеше в себе си, и дълго скицира извивките и ъглите на болтовете, металните планки – бъдещи фигури за повърхността на неговите шоколадови бонбони.

От перилата той оглеждаше мъничките фигури, които се носеха замечтано около Марсово поле. Дом не знаеше защо я търси. Тя беше прекалено ефирна и крехка за него, въпреки че по някакъв необясним начин излъчваше сила. Той дори не знаеше какъв цвят беше косата ѝ, чертите ѝ бяха много нежни, сини очи и широка, плътна уста, прекалено пухкава за изпитото ѝ лице; плътният воал от бледи лунички го очароваше напълно. Но... в неговата шоколатерия постоянно имаше безброй жени с красиви черти. Нямаше причина тя да се откроява сред тях, ако изключим начина, по който седеше там, толкова слаба, толкова тиха, скрита под качулки и широки рехави пуловери, поемаше цялата негова есенция в тялото си, сякаш това беше единственият смисъл в живота ѝ.

На осмата сутрин тя не дойде.

Сърцето му се вледени. Всичко загуби вкуса си. Той погледна елегантните лъскави витрини на шоколатерията си и му се прииска да изхвърли всичко навън. Те не му помагаха да забрави, че той вече не е онова дванайсетгодишно момче, изпратено от баща си да разфасова месо, за да си изкарва прехраната; че истинският живот не беше там, на онова кърваво, вонящо, студено място, докато баща му се топлеше с алкохол вкъщи.

Нещо мрачно и горчиво се надигна в него, онова нещо, което се процеждаше в неговите шоколадови бонбони, правеше ги "тъмни и жестоки", както ги беше описал един критик на страниците на Фигаро, явно одобрително, защото жадните да докажат своята садомазохистична връзка с шоколада парижани се бяха втурнали в салона му още на другия ден.

Когато тя продължи да не идва, Дом се изпълни с ненавист към себе си, метна се на мотора си и тръгна да обикаля улиците, профучаваше през задръстванията с нехайство към живота и крайниците си, устремен към Ил Сен Луи [4] Ил Сен Луи (на френски lie Saint-Louis) е по-малкият от двата естествени острова на река Сена в центъра на Париж. Другият е Ил дьо ла Сите. Островът е наречен на френския крал Луи IX (Saint Louis). – Б. Пр. под претекст, че трябва да види Филип, за да обсъдят шоколадовото изложение, което започваше след две седмици.

Събитието принуждаваше него и другите водещи шоколатиери и виртуози на сладкарското изкуство да си сътрудничат, което съвсем не беше сред техните любими занимания. Дом беше напълно наясно, че на него сътрудничеството му се удаваше най-лошо от всички. Той не можеше да понася съперниците си. Тяхното присъствие го изпълваше с желание да се впусне в кавга, да ги наругае и пребие, след което да се изкатери по телата им до върха и да отпразнува своята окървавена, ожулена и насинена победа. Да. Аз мога да набия всеки.

Обаче Магали, малката годеница на Филип, му харесваше. Дори много. Харесваше му дребничката ѝ фигура и ботушите, които носеше, и онази нейна непроницаемост, сякаш нищо не можеше да стигне до нея, затова Дом се изкушаваше от идеята да измести Филип в откровен ръкопашен бой. Надвисналото обещание за насилие при тази мисъл му харесваше, както и реалната опасност на ситуацията, това, че Филип наистина би се опитал да го убие и двамата щяха да премерят сили с юмруци и тела, а не само със сладкиши и шоколад.

Не го правеше защото... е, със сигурност не защото харесваше или уважаваше Филип. Само при мисълта за подобна мотивация той форсира мотора и профуча на една боя разстояние пред колата отпред.

Не го правеше, защото... по дяволите. Не го правеше, защото беше вдигнал стена с релеф от розови пъпки в салона си. Не го правеше, защото, независимо колко убедително му шепнеше понякога изкушението, Дом можеше да избере да не бъде мъж, който изпитва наслада от това да руши чуждото щастие. Той можеше да избере да не бъде мъж, който създава щастие, било то "тъмно и жестоко". И все пак, може би не го направи просто защото не завари Магали в компанията на Филип, а годеницата на Силвен Марки – Кейд Кори. А Силвен Марки намираше мъжкия бой за нещо толкова отегчително и инфантилно, че на човек му се отщяваше да се бие. Кейд разговаряше с Филип, когато Дом влезе в лабораторията на Лионе, облечен в рокерските си кожени дрехи. Филип правеше тортата за сватбата на Кейд и Силвен, която беше отложена веднъж поради някакъв семеен проблем на Кори – май някой беше влязъл в болница. Дом пет пари не даваше, но щом имаше клюка, неговият екип беше на първа линия, естествено. Понякога дърдоренето на служителите му успяваше да пробие концентрацията му, докато работеше.