Лора Флоран - Шоколадово докосване

Тя притисна лицето си в ямката между врата и рамото му и кимна.

Още една причина Джейми да настоява за тъмнина, беше изчервяването, което несъмнено покриваше цялото ѝ тяло. Кожата ѝ показваше горещината, която Доминик генерираше в нея.

Той я разпалваше. Тя нямаше представа какво го бе вдъхновило да ѝ се отдаде, но като някакъв сух отчаян сюнгер се стараеше да го попие до последната капчица. После той можеше да я извива отново, както си иска, за да си върне силите, но на нея пак щеше да ѝ остане нещо от него. Дано само и той да изпиташе някакво удоволствие.

Джейми изви глава и обсипа с целувки широките му рамене. Защо един шоколатиер и сладкар имаше такива рамене? Неговата работа беше физическа, вярно, но тя виждаше груба сила, раменете на строителен работник или на мъж, който полага сериозни усилия във фитнес залата. Джейми стисна бицепсите му, изпитвайки с нокти тяхната твърдост. Доминик беше взел душ преди срещата с нея и беше отмил уханието на шоколад, което я караше да се чувства у дома. Сега той ухаеше на своята същност, ароматът на какао ѝ се изплъзваше и колкото и да го търсеше по тялото му, не успяваше да го намери. Това беше съвсем нова миризма.

Тогава защо Джейми копнееше за нея?

– Джейми – копринената мекота на името ѝ я развълнува.

– Какво? – прошепна тя, плъзгайки устни по гърдите му. Те се надигаха и спускаха. Той придърпа ханша ѝ по-близо до неговия.

– Нищо – едната му ръка поглади гърба ѝ през плетената материя. – Просто ми харесва да изричам името ти – ръцете му се мушнаха под дупето ѝ и го стиснаха леко. – Кажи моето.

Тя притисна лице до гърдите му и го остави да почувства усмивката ѝ.

– Мосю?

Пръстите му стиснаха дупето ѝ за наказание.

– Това не е смешно.

Наистина ли? Е, може би тя имаше особено чувство за хумор. Той дръпна главата ѝ назад, за да я отлепи от гърдите си и да я погледне в тъмнината.

– Е, може би съвсем малко – съгласи се той. – Някой друг път.

Това не беше ли секс за една нощ? Някой друг път можеше да си поиграят на еротични игри. Може би "някой друг път" беше просто евфемизъм. Изведнъж тя го прегърна с всички сили, притисна се плътно до него, сякаш искаше да поеме цялата му топлина в тялото си.

Явно беше по-силна, отколкото мислеше, защото почувства как го остави без дъх. Той вдигна нагоре туниката ѝ, ръцете му драскаха леко голия ѝ гръб и тя потръпна неистово. Тези ръце бяха толкова груби. Толкова големи. И толкова... нежни. Цялото ѝ тяло заплака като пресъхнала земя за дъжд, неговите докосвания сякаш бяха целебни.

– Кажи моето име – каза той отново.

– Доминик Ришар.

Той разтърси бедрата ѝ за наказание – малко движение, което я залюля сладостно и мъчително.

– Само моето.

Тя разхлаби хватката си дотолкова, че да плъзне ръка по бицепса му, докато с другата продължаваше да се държи здраво. Какви мускули имаше само!

– Доминик.

Той завъртя телата им, обърна се на една страна, смъкна клина ѝ, грубите му големи длани ожулиха голото ѝ дупе и краката ѝ. Джейми се изви диво при първото съприкосновение на студения въздух с нейната женственост. Той беше захванал гащичките ѝ заедно с еластичната материя на клина. В първия момент тя не знаеше дали той осъзнава това, тъй като дългата туника прикриваше голотата ѝ. После ръцете му пропълзяха бавно, мъчително бавно нагоре по голите ѝ крака и... той разбра.

– Cherie [24] Скъпа (фр.). – Б. пр. – прошепна той, без да спира да я целува, докато ръката му милваше вътрешността на бедрата ѝ. – Толкова много ли ме искаш?

Разбира се, той не можеше да види, че тя цялата беше пламнала като божур, но нейната влажна и гладна роза не беше чак толкова дискретна. Джейми се изви под него, зарови лице в тялото му, кимна безпомощно, докато ръцете ѝ го прегръщаха страстно, и се плъзна отгоре му.

– Искаш ли ме, Джейми? Наистина ли? – той пъхна един от своите големи, заоблени пръсти на един сантиметър вътре в нея.

Тя се задъха, притискайки глава до гърдите му, за да скрие лицето си и в същото време да види ръката му между бедрата си. После заби диво нокти в кожата му.

– Съвсем мъничко, може ли? – прошепна той в косата ѝ, пъхвайки пръста си малко по-навътре в нея. – Малко по малко, нали?

Тя поклати глава до гърдите му в знак на диво несъгласие. Не, не малко по малко. Всичко, всичко, всичко. Но той не ѝ обърна внимание, а пъхна пръста си само един сантиметър по-навътре.

– Харесва ми – прошепна задъхано той. – О, да, харесва ми да усещам как се отваряш за мен. На теб също ти харесва, нали, cherie, харесва ти да ме поемаш вътре в теб. Кажи ми, че ти харесва.