Хелън Уолш - Кучка

Трябва да призная, че донякъде очаквам да ме опровергае, обаче тя не го прави. Значи наистина изглеждам стар.

— Криза на средната възраст е просто евфемизъм за това, че на човек не му върви в секса, така да знаеш.

Пали си цигара и ме измерва с поглед, а аз усещам как вратът ми пламва. Едва успявам да се оправдая достатъчно бързо:

— Нямам никакви проблеми в това отношение, човече.

И наистина е така. Просто понеже в момента работя извънредно, а Ан Мари ходи на ранни смени, аз, ние, не изпитваме същата страст като миналата година. Това е. Обаче със сигурност няма никакъв проблем.

— Копеле. Не завиждам на жена, дето свеждаш само до чифт цици, а твоята мадама има страхотни цици, трябва да й го призная. Сигурно е страхотно да се чукаш колкото си поискаш.

— Само че въпросът не е само в това, нали, Мили?

— Не. Става дума за притежанието. За собствеността. Точно в това е въпросът. В скапаното собственичество.

— Подейства ли ти вече хапчето?

Тя поднася халбата към устата си и напрегнато се вглежда в юрганчето от пяна.

— Знаеш ли, да изпиеш халба бира е страхотна аналогия за човешките отношения.

— Така ли, я да чуя.

— Ами ето — купуваш си я, отнасяш я на масата и известно време й се наслаждаваш. Първите няколко глътки са свежи, леко те опияняват, следващите те успокояват, а след това приятният гъдел на газираното изчезва. Рецепторите ти залиняват. Зарязваш остатъците и разменяш празната чаша за нова.

Навеждам се близо до нея и се ухилвам. Тя ме изблъсква. Винаги лудва, когато се дрогира малката Мили. Какви неща само излизат от малката й главица, човече!

— Аз съм по-скоро като твърд алкохол. Ще те убия, преди да ме зарежеш.

Тя се отнася и лицето й придобива замислено изражение. Веждите й се сключват.

— За какво говорех?

— За пиячка. За притежанието.

— Къде сме?

— Не знам ти къде си, момиче, обаче аз съм в „Кингс Хед“ в Уелс.

Тя отново потъва в дивана и лицето й се разпуква в широка сияйна усмивка.

— Ще напиша есе за това. Веднага ми намери писалка и листове. Мога да обясня метафизиката на моногамията чрез въздействието на метиловия алкохол.

Очите й се завъртат към задната стена на черепа, след това се мятат напред чисто черни и отнесени.

— Я ми го повтори пак — дразня я аз.

Лицето й се разширява и челюстта й се разтреперва.

— Исусе! Хвана ме. Там съм, Джейми, мамка му!

Мен ме хваща чак след известно време, затова просто си седя срещу нея и се смея. Винаги забравям, че нея я хваща три пъти по-силно от когото и да е, малката блудница. Май за начало трябваше да й дам само половинка. Когато ме хваща и мен, се оказвам над един писоар и си изтръскам пикнята от оная работа. Не ме хваща постепенно, никакво предупреждение, нищо. Просто ме катурва изведнъж. Помита всички спомени и мисли от главата ми и забравям дори кой съм. Само едно празно същество с два тона чиста оловна еуфория, която пронизва краката ми нагоре-надолу, се качва към слабините ми, към корема и към гърдите и избухва в калейдоскоп от невероятни усещания в главата ми.

Екстази, човече.

Обожавам го, мамка му!

Сякаш минава цяла вечност, преди да успея да разбера къде съм и какво се случва. Тялото ми е парализирано. Ето това се случва. Не мога да помръдна. Стоя, стиснал кура си, което честно казано е адски гот, и не мога да си закопчея панталона. Аз съм на върха на света.

Влиза някакъв мъж, изпикава се и излиза.

Мътилка.

Влиза друг.

Направо съм на върха на скапания свят.

Фокусирам се около себе си и започвам да усещам краката си все по-леки, докато най-сетне ме отвеждат до мивката, където закопчавам панталоните си и наплисквам лицето си с вода. Взирам се в огледалото и отражението ми подскача по него и после обратно към мен.

Не мога да си спомня дали съм се изпикал. Опитвам да се изпикая в мивката, обаче членът ми се е надървил и не може да се реши.

Оставам още известно време в тоалетната, за да си събера мислите. Чакам еуфорията да отшуми. Винаги съм такъв, когато се друсам с екстази. Просто ме събаря за първите двайсетина минути, след това се оправям. Установил съм, че е най-добре просто да се кротна и да му се оставя. Не бива да се боря с него или да го контролирам, защото ще ми смаже главата. Просто си седиш и му се наслаждаваш. То ще се настрои към естествения ритъм на тялото ти, а когато е готово, когато се получи, нищо на света не може да се сравни с това.

Екстазиииии!

Трябва да отида при Мили. Копнея да изляза от тази врата и да зърна лицето на Мили. Обичам я, наистина. Обичам това момиче, мамка му, луд съм по него.