Хелън Уолш - Кучка

Вчера беше пълна гадост.

Профуках парите си за цяла седмица заради преживяване, след което се чувствам необичана и употребена. Отблъснах Били и се направих на глупачка. Имам две ненаписани есета, с които закъснявам вече два дни, и не си направих труда да звънна на татко, за да му кажа, че няма да спя у дома. Бръквам в джоба си и установявам, че имам предостатъчно пари за такси, обаче вместо това решавам да повървя, за да прогоня вчерашния ден от тялото си.

По това време на годината Принсес Авеню е зашеметяващо. Листата започват да се втвърдяват и да капят, а есенният въздух е прояснил и пречистил всичко. Дъхът ми излиза на пара пред мен и се налага да духам в шепите си, за да не измръзнат. Вървя по тревистата централна лента, която не след дълго ще се напълни с възрастни мъже от Ямайка, потънали в спокоен размисъл, всички до един с блеснали очи и с добронамерени усмивки, скрити под прошарени сребристи бради. Сцената ме изпълва с вълна на носталгия и внезапно се сещам какво толкова ми харесва в Токстет. Това място си има собствени закони. Каквито и планове и нововъведения да бъдат наложени на Ливърпул 8, хората от този квартал няма да им обърнат никакво внимание и ще продължат да си живеят постарому. Тия хора тук са твърдоглави — няма никакво съмнение. Джейми, Били, Шон и Лиъм, дори господин и госпожа Кийли, всички те притежават непоклатимо достойнство и са най-страхотните личности, които познавам. Дори скапаният Шон е десет пъти по-очарователен от Джако.

Питам се какво ли е означавала изминалата нощ за нея. Сабрина! По-вероятно е някоя Манди или Мишел. Съчувствам й. Чувствам се зле, задето я бях притиснала, докато тя се мяташе и се бореше за глътка въздух. От окото ми се стича сълза и замръзва на бузата ми.

Вървя по Девъншир Роуд, но вместо да завия наляво към къщи, поемам надясно по Адмирал Стрийт към дома на семейство Кийли. Спотайвам се на тротоара пред дома им. Колата му е на алеята, а всички прозорци са заскрежени. Вземам камък, който е достатъчно лек, но и достатъчно тежък. Прозорецът на спалнята му е точно срещу мен. Още една сълза се стича по лицето ми. Това е лошо. Не може да бъде по-зле. Пускам камъка на земята, пъхвам ръце в джобовете си и се завъртам на пети.

Градът бавно се разбужда. Светлината е мътна и се колебае кое лице да покаже най-напред. Когато отново завивам по Принсес Авеню, слънцето започва да кърви над катедралата и новият ден нахлува. На улицата спира микробус на „Ехо“ и отвътре изхвърчава пакет сутрешни вестници. Животът продължава. Отклонението до дома на Джейми потъва във вчерашния ден. Още една сълза се отронва от очите ми и аз изведнъж се прекършвам. Вървя и плача, разтърсвана от силни и бурни ридания. Не заради снощи. Не заради Джейми. Плача заради нещо друго. Плача заради себе си.

Мотая се пред кабинета на Кенеди с възпалено гърло и с подута путка. Умът ми се лута неистово между измислените извинения, които ще й сервирам, и унизителния преглед при доктор Али сутринта.

— Добрата новина е — изгледа ме той над очилата си, — че се заемаме с проблема навреме. Това е добре, така елиминираме огромна потенциална опасност. Често, когато гонореята засегне гърлото или ректума, няма никакви симптоми…

— Гонорея ли? — промърморвам аз, а той вдига ръка.

— Лошата новина е, че проблемът ми се струва по-сериозен. Възпалението и подуването на вагината ти явно са свързани с генитален херпес. Той може да бъде контролиран чрез правилно лечение с кремове, само че това е полово заболяване, което ще те съпътства цял живот. Трябва да премислиш внимателно и да осведомиш партньора си — или всеки, с когото възнамеряваш да имаш сексуален контакт.

— За цял живот?

— Ами, и да, и не. Представи си го като обрив на устата. Хората носят вируса цял живот, обаче е възможно той да се прояви само един-два пъти.

— Да, обаче нали казахте, че мога да заразя някой дори и след като обривът изчезне?

— Да, хора, с които имаш сексуален контакт.

Не знам какво да му кажа. Не знам какво да мисля.

— Много жалко, госпожице Райли…

— Госпожица О’Райли…

— Много жалко, госпожице О’Райли, че сте се заразили с тези болести, но те не застрашават живота ви. Могат да бъдат контролирани с правилно подбрано лечение. Ще ви предпиша пеницилин за гонореята и някои кремове и промивки за другото. Само че в момента трябва да се съсредоточим предимно на контрацептивите, които използвате… а може би не използвате.