Хелън Уолш - Кучка

— На другото място — прошепва тя и я изтласква навън с мускулите си. — Така може да ме нарани.

Бутилката е твърде широка, за да влезе в задника й, затова бавно и внимателно я пъхам в путката й. Тя се задъхва.

— Искаш ли да спра? — питам я и пъхвам бутилката още малко.

Тя ме поглежда колебливо. Издърпвам леко бутилката.

— Ако не искаш, ще спра. Само ми кажи.

Дръпвам ръцете си, но бутилката остава неподвижна, значи тя здраво я стиска.

— Да спра ли?

По лицето й преминава дъга от чувства. Поклаща глава безмълвно и напрегнато.

Стисвам я за косата и дръпвам силно главата й назад, като я принуждавам да ме гледа, докато пъхвам цялата бутилка. Чукам я силно и грубо. Мускулите на гърба й се извиват и поддават, лъснали от пот. Чукам я с бутилката още по-силно, с тласъци от китката. Путката й жадно засмуква шишето и диктува силата и бързината на чукането. Пъхвам показалеца на свободната си ръка в задника й, който се свива и разширява при всеки тласък на бутилката, и се смайвам от копринено нежната кожа между путката и задника й. Чукам я без всякаква сръчност и състрадание. Вече не се владея. Просто пъхам и вадя бутилката колкото е възможно по-бързо. Стенанията й се превръщат в писъци, а цялото й тяло се разтърсва от спазми, докато накрая рухва на пода и шишето се изстрелва от тялото й като куршум.

Отдръпва се и лежи напълно изтощена и лъснала от пот. Плъзвам се до нея, сетивата ми бавно се възстановяват, а моментът ме пленява. Курва и клиент, слети в едно като новобрачни.

Излежаваме се лениво, а сенките ни акцентират надигането и спускането на гърдите. Отново сме непознати, мълчаливи, обзети от неловко чувство, отрезвени. Отново ме обзема познатият стар импулс да офейкам. Не искам да съм в тази стая с тази жена. Усещам миризмата на путката й върху устните си, започва да ми се повдига, чувствам се омърсена и накърнена. Трябва да се облека и да си вървя. И точно това ще направя.

След малко.

Ще си тръгна.

Събуждам се. Не знам къде съм. Бездънен мрак. Отгоре се носи силна музика, мощни барабани и бас. Никакъв глас. Никаква мелодия. Просто гол звук, който се извисява и се снижава противно на всякаква логика на хармонията. Усещам се влажна и напрегната долу. Бавно си давам сметка, че тя лежи до мен. Сабрина.

В съзнанието ми пробягват откъслеци от нощта. Покахонтас. Лиъм. Старецът на автобусната спирка. Тя.

Метнала е отгоре ни завивка, която мирише на котка и на мъжки тела. Лежи по гръб, извърнала глава от мен, и тихо стене в плен на някакъв далечен сън.

Страхът и объркването ми отслабват и отстъпват място на отново надигнала се похот. Ръката ми се плъзва към тялото й и разбирам, че е гола. Спускам ръка върху путката й. Мокра е. Пъхвам пръст вътре и масажирам клитора й с мокрия му връх. Тя се поразмърдва и изстенва тихо. Търкам я още малко и тя неволно разтваря крака. Не бива така. Леко пъхвам вътре два пръста. Соковете й са гъсти и застояли. Оставям пръстите си неподвижни вътре и мастурбирам с другата си ръка. Свършвам мощно и това я разбужда. Въздъхва сърдито и се обръща, като се освобождава от пръстите ми. Аз също изръмжавам в отговор и се отпускам замаяна на възглавницата.

Когато се събуждам, вече е сутрин — осъзнавам това постепенно и с ужас, който се врязва в съзнанието ми. През една дупка на пердето прониква ослепителна светлина, която ме принуждава да се пъхна под завивките. Там долу мирише. Аз мириша. Навън градът все още спи. По улиците няма движение и шум. Гърлото ме боли и изпитвам враждебност към тялото до себе си. Тежката й миризма ме отблъсква. Отмятам завивката и бързо я оглеждам. Косата върху челото й е влажна, а гримът й е размазан върху възглавницата. По-стара е поне с десет години, отколкото изглеждаше снощи. На светлината, проникваща през пердето, забелязвам раничка върху напуканата й долна устна. Отдръпвам се ужасена — как, по дяволите, пропуснах това снощи? Колебливо се измъквам от леглото и се замъквам в банята. Сигурно точно така се чувстват женените мъже, когато се събудят след пиянска нощ с някоя брантия — тази остра смес от вина и отвращение. Радиаторът е направил джинсите ми твърди като картон. Надявам блузката, която намирам под тях, обезцветена, но топла и суха. Маратонките ми жвакат, а пуловерът и дънковото ми яке вонят като мокро куче. Отпивам портокалов сок от една назъбена картонена кутия и оливам брадата си. Забелязвам пакет цигари сред сметките в една фруктиера, и ги забърсвам.

На улицата от светлината главата ми започва да блъска като с чук зад очите. Това е моментът на прелестното нищо между зората и изгрева, когато вчера и днес са на еднакво разстояние.