Хелън Уолш - Кучка

Френското местенце на Ларк Лейн е адски готино. Всъщност е толкова хубаво, че дори си позволявам да се зарадвам, че съм тук на разноски на Шон. Интимно и уютно е, а персоналът те кара да се чувстваш добре дошъл и е много по-приятно, отколкото онази нощ на Хоуп Стрийт 60. Искам да кажа, че онова си беше лудница и към края на вечерта Мили съвсем се отряза, а и аз самият не бях олицетворение на трезвеността. Обаче така става с малката Мили — с нея не можеш да прекараш приятно. Всичко с това момиче трябва да бъде страшно напрегнато. Ох, чувствам се зле сега, като казвам това за нея. Само че край с тия работи, сега съм с Ан Мари — приятно е.

Тя поръчва мешана салата за начало — никакви подправки, адски внимава за фигурата си — и пълнени патладжани за основно. Аз избирам френска лучена супа и телешко, обаче сервитьорката ни казва, че се е наложило да свалят телешкото от менюто, защото защитниците на животните им създавали големи неприятности. Опитвам се да се престоря на леко разочарован, обаче всъщност вътрешно се радвам. Това ми дава основание да си поръчам една хубава пържола! Ан Мари отчаяно вдига очи нагоре и клати глава. Тя винаги ми натяква да опитам нещо различно, когато се храним навън. Гледа на моята неизменна лоялност към добрия стар стек като на нещо изключително срамно, което издава произхода ми. Е, първо на първо, аз нямам нищо против произхода си — той е такъв, какъвто е. И второ, винаги й повтарям какво казва Мили — че напоследък съм се променил. Риба и чипс, наденички с картофено пюре, всякакви сладкиши и какво ли още не — такава е модата по най-добрите заведения. Очаквам да пусне някоя острота по адрес на Мили, само че тя свежда поглед, докосва годежния си пръстен и ме удостоява с онзи божествен поглед.

— Какво ще кажеш да отида с момичетата в Лондон за едно женско парти? — пита ме тя малко притеснено. Между другото, това й е останало от последния й приятел. Никъде не я е пускал мръсникът. Гаден ревнивец — знаете ги тия. Казвал й какво да облича, с кого може и с кого не може да се среща и всякакви такива простотии, и според мен тя още не е свикнала с факта, че аз не съм такъв. Аз мисля, че ако обичаш някого, трябва да искаш да е щастлив, дори и това да означава той да ходи на големи луди купони с приятелите си. Аз нямам време за тия глупости с ревността. Не съм от типовете, дето държат птиченцата си под ключ и други подобни.

— Много хубаво, момиче, налудейте се — отвръщам. И наистина го мисля. — Ще помоля Лиъм да ви запази места в онзи бар „Мет“, ако искате.

— О, страхотно, момичетата направо ще откачат! Нали там ходи Роби Уилямс, в бар „Мет“?

— Мамка му! Когато не е в Ел Ей и не се преструва, че не е задник.

— Честно казано, аз бих живяла така — с всичките тези мангизи.

След това ми мята един страхотен влюбен поглед, за да покаже, че само се е майтапела с мен, притиска ръката ми между своите и много искрено казва:

— Ами ти, миличък? Искам и ти да отидеш някъде и да се позабавляваш. — Разбирането й трае само пет секунди. — Обаче не си мисли, че ще ходиш на някое щуро място. Като начало, забравяш за Амстердам!

— Не, миличка, доста шантав ми идва този град. Имах предвид някое по-спокойно местенце — например Тайланд.

— Какво? Нали не говориш сериозно, Джеймс?

— Напротив, момиче! Лиъм вече предложи да купи билетите за самолета. Ще прекараме една-две нощи в Банкок, а след това седмица на някой от островите. Мисля, че се казва Пуняни.

— В Тайланд! Да си го избиеш от главата! Можеш веднага да идеш при този Лиъм и да му кажеш да си гледа работата. Тайланд!

— Че какво му е лошото на Тайланд, миличка? Лиъм ще плаща. Мислех, че ще се зарадваш.

— Съжалявам, Джеймс, обаче ти няма да отидеш. Ще се женим след шест месеца. Ще прекараме три седмици в Мексико, мамка му! Как ще отсъстваш от работа, за да ходиш в Тайланд? Ако си мислиш, че ще съкратиш медения ни месец заради…

В гневния й глас вече се усеща акцентът й от Северен Лондон. Лицето й се напряга и пламва, тя започва да гримасничи и аз разбирам, че съм попрекалил с шегата. Правя широк помирителен жест с ръка. Тя ме гледа с ококорени очи.

— Ан Мари, курдисвам те.

Изражението й омеква облекчено.

— Ти нагло… — Веднага снишава глас и се навежда към мен. — Ти нагло копеле. Хванах се. Е, къде ще отидеш всъщност?

— Не съм мислил сериозно, честно казано. Не бях сигурен дали изобщо ще се съгласиш. Вече мога да започна да планирам. Може би просто ще вечеряме някъде на спокойствие в града, а после ще обиколим баровете или нещо подобно.