Пол Остър - Лунен дворец

— Лош късмет, момчето ми — додаде сержантът. — Много съжалявам.

Още на следващата сутрин отлетях към Западното крайбрежие, за да уредя формалностите. Първо идентифицирах тялото на Виктор в моргата, платих му дълговете, подписах необходимите документи и формуляри и подготвих всичко за пренасянето на тялото до Чикаго. Собственикът на погребалното бюро в Боиз беше отчаян от състоянието на трупа, защото след като беше престоял в апартамента почти цяла седмица, вече не можеше да бъде издокаран както трябва.

— На ваше място — каза ми той, — не бих очаквал чудеса.

Уредих погребението по телефона, свързах се с един-двама приятели на Виктор (Хауи Дън, саксофонистът със счупения нос, и няколко бивши негови ученици), с неохота направих опит да осведомя и Дора (но не можах да я открия), след което придружих ковчега обратно до Чикаго. Погребаха Виктор до мама и докато стояхме край гроба и наблюдавахме как нашият приятел потъва в земята, небето не спря да ни обстрелва с едър като сачми дъжд. След това се качихме на колите и отидохме в къщата на Дън в Северната част, където госпожа Дън ни беше приготвила скромна гощавка със студени меса и гореща супа. През последните четири часа нито за миг не спрях да плача и затова, щом пристигнахме, заедно с храната на бърза ръка обърнах пет-шест бърбъна. Това значително ободри духа ми и след около час се разпях на висок глас. Хауи седна на пианото и ето че настана шумно веселие. След това повърнах на пода и това развали магията. В шест часа се сбогувах с любезните домакини и залитайки, поех в дъжда. Дълго се шлях слепешката, може би два-три часа, повърнах още веднъж в някакъв вход, харесах си една кльощава пъстроока проститутка на име Агнес, която киснеше с чадър в ръка под неоновото осветление на улицата. Придружих я до стаята й в хотел „Елдорадо“, дръпнах й една лекция върху поемите на сър Уолтър Роли 6 6 Сър Уолтър Роли (71554–1618) — английски военен, изследовател, пътешественик и поет. Осъден на смърт по скалъпени обвинения в държавна измяна. — Б.пр. , след това, докато се събличаше и разтваряше крака, взех да й пея приспивни песнички. Нарече ме смахнат, но след като й дадох сто долара, се съгласи да остане с мен през цялата нощ. Аз обаче спах лошо и в четири сутринта се измъкнах от леглото, навлякох мокрите си дрехи и взех такси към летището. В десет часа бях в Ню Йорк.

В крайна сметка не скръбта се оказа моят проблем. Скръбта май беше първопричината, но много скоро тя отстъпи пред нещо друго — нещо далеч по-осезателно, по-предвидимо като ефект и по-страшно с оглед разрухата, която бе в състояние да причини. Цяла поредица от фактори се задейства от само себе си и в един момент започнах да се въртя неуверено, да обикалям във все по-големи и по-големи концентрични кръгове около себе си, докато най-накрая излетях от орбитата си.

Истината е, че положението с парите се влошаваше с всеки изминал ден. От известно време започнах да си давам сметка за това, докато преди заплахата като че ли ме грозеше отдалеч и гледах да не й обръщам много внимание. След смъртта на вуйчо Виктор обаче и след хилядите долари, похарчени през тези ужасни дни, бюджетът, с помощта на който трябваше да завърша колежа, се стопи до шушка. Положението беше такова, че трябваше да направя нещо, за да възстановя сумата, иначе край на образованието. Изчислих, че ако продължавам да харча със сегашното темпо, парите ми ще свършат във втори курс през месец ноември. И като казвам ще свършат, значи до дупка — до последното пени.

Първото ми хрумване бе да напусна колежа, но след като премислих ден-два, реших, че това не е добра идея. Бях обещал на вуйчо да завърша и тъй като него вече го нямаше, за да одобри новите ми планове, сметнах, че няма да е редно да се отметна от дадената дума. На всичкото отгоре стоеше и въпросът с военната служба. Ако напуснех колежа сега, студентското ми разрешително за отсрочка щеше да бъде анулирано, а мен никак не ме блазнеше мисълта да поема из джунглите на Азия и там да намеря преждевременната си смърт. Значи трябваше да остана в Ню Йорк и да продължа образованието си в Колумбийския университет. Това беше разумно решение, точно така трябваше да направя. След такова обещаващо начало би трябвало с лекота да продължа да действам съвестно и разумно. За хора в моето положение съществуваха всякакви възможности — стипендии, студентски заеми, програми за съчетаване на учение с работа, — но започнех ли да ги обмислям, всички ми се струваха отвратителни. Връхлиташе ме нещо като внезапен, неволен и непреодолим пристъп на гадене. Бързо си дадох сметка, че не желая да участвам в подобни начинания, и затова ги отхвърлих — категорично и презрително, като много добре си давах сметка, че саботирам собствената си надежда да оцелея в тази криза. Всъщност оттогава насетне повече нищо не направих, за да си помогна, пръста си не помръднах. Един Господ знае защо постъпих така. По онова време си измислях хиляди причини, но в крайна сметка май всичко се свеждаше до обзелото ме отчаяние. Бях отчаян и пред лицето на толкова много несгоди усещах, че трябва да предприема нещо драстично. Исках да плюя на света, да извърша възможно най-щурото нещо. С целия плам и идеализъм на млад човек, твърде много размишлявал върху нещата от живота и прочел твърде много книги, реших, че не трябва да правя нищо, че ще действам, като самоотвержено се откажа от всяко действие. Чиста проба нихилизъм, издигнат до нивото на естетическо житейско кредо. Щях да превърна живота си в произведение на изкуството, да стана жертва на такива изтънчени парадокси, че всяка вдишана глътка въздух да има вкуса на собствената ми орисия. Знаменията предвещаваха пълно затъмнение и докато търсех какво още да прочета, представата за мрака постепенно се стаи в мен и ме прелъсти със своята простота. Не, и пръста си нямаше да помръдна, за да осуетя неизбежното, още по-малко пък щях да се втурна да го приветствам. Щом животът можеше да продължи както преди, макар и само засега, — толкоз по-добре. Ще бъда търпелив и държелив. Вече знаех какво ме чака и дали щеше да стане днес или утре нямаше никакво значение, защото все едно щеше да стане. Пълно затъмнение. Звярът е убит, вътрешностите му са разчетени. Луната ще затъмни слънцето и в този миг аз ще изчезна. Ще остана без пукната пара, поплавък от плът и кости без един цент на мое име.