Ник Хорнби - Джулиет гола

— Всъщност в момента сме заедно — каза Ани. — Така че е малко неудобно.

Тъкър помаха на слушалката.

— Защо не се сети за това, преди да го намесиш в хлапашките ти шеги?

— Това не е шега — каза Ани. — Това беше Тъкър Кроу. И все още е. Можеш да му зададеш какъвто искаш въпрос за него самия.

— Защо правиш това? — попита Дънкан.

— Нищо не правя.

— Нали видя снимка на Тъкър Кроу отпреди няколко седмици. Знаеш как изглежда. Изобщо не прилича на пенсиониран счетоводител.

— Това не е той. Това е неговият съсед Джон. Известен също като Фалшивия Тъкър или Фъкър заради недоразумението, което хора като теб разпространяват из мрежата.

— О, за бога. И как се запозна с „Тъкър Кроу“?

— Той ми изпрати имейл във връзка с моя материал за „Джулиет гола“.

— Изпрати ти имейл?

— Да.

— Пускаш един-единствен материал и получаваш имейл от Тъкър Кроу!

— Слушай, Дънкан. Тъкър и Джаксън стоят с мен, а става студено и…

— Джаксън?

— Синът на Тъкър.

— Значи сега пък има син, така ли? И откъде се появи пък той?

— Знаеш как се правят деца, Дънкан. Както и да е. Видя снимката на Джаксън на хладилника вкъщи.

— Видях снимка на твоя пенсиониран счетоводител и внука му. Това е косвено доказателство.

— Това не е доказателство. Слушай, ще ти се обадя по-късно. Може да дойдеш на чай, ако искаш. Чао.

И му затвори.

Роз здравата се беше потрудила през двата дни, прекарани от Ани в Лондон. Преди да замине, двете бяха посетили дома на Тери Джаксън, за да преровят колекцията му от спомени за Гулнес, и в крайна сметка я бяха отмъкнали почти цялата поради липса на по-добро. Съпругата на Тери, която цял живот не бе могла да се радва на допълнителна спалня заради билетите и вестниците на Тери, настояваше да вземат тези неща като подарък, а не назаем. Тери не бе успял да осигури бюджет за изложбата и затова сега използваха всякакви подръчни средства — стари рамки, стари прашни папки, за да изложат експонатите. Голяма част от материалите все още се намираха в чували за боклук — консервационен метод, заради който на мига биха ги изхвърлили от Асоциацията на музеите.

— Отврат — каза Джаксън, когато му показа окото.

Ани оцени реакцията му, но в действителност окото не те гледаше така, както двете с Роз се надяваха, най-вече защото вече не приличаше много на око. Бяха решили да го включат в изложбата по-скоро заради нещата, които окото показва за хората в Гулнес, отколкото за нещата, които показва за акулите, но нямаха намерение да излагат съображенията си пред гражданите на Гулнес.

Но Тъкър хареса плаката на Тери от концерта на „Стоунс“, а също и снимката с четиримата на излет край морето.

— Защо ли ме натъжава така? — каза той. — Въпреки че са щастливи. Разбира се, те са вече стари или умрели, но има и нещо друго.

— Аз реагирах точно по същия начин. Може би е заради това, че свободното им време е толкова скъпо. В сравнение с тях ние разполагаме с много повече време, в което правим много повече неща. Когато я видях за първи път, тъкмо се връщах от обиколка на Щатите и… — тя млъкна.

— Какво?

— О — каза тя. — Още нещо, което не знаеш.

— Какво е то?

— Моята американска екскурзия?

— Не — каза Тъкър. — Но все пак се познаваме отскоро. Сигурно има доста екскурзии, за които още не знам.

— Но тази трябваше да бъде част от изповедите.

— Защо?

— Посетихме Боузмън, Монтана. Както и някакво студио в Мемфис, което вече го няма. И Бъркли. И тоалетната на „Питс клъб“ в Минеаполис…

— По дяволите, Ани.

— Съжалявам.

— Защо отиде с него?

— Стори ми се нелош начин да опозная Америка. Беше готино.

— Ходихте до Сан Франциско, за да висите пред къщата на Джули Бийти?

— А, не. Тук съм чиста. Оставих го да свърши тази работа сам. Аз бях в Сан Франциско, за да мина по „Голдън гейт“ и на шопинг.

— Значи този тип Дънкан… си е направо воайор.

— Предполагам.

За миг Ани усети, че я парва завист. Не че някога е искала Дънкан да я дебне по същия начин. Не искаше да го засече как се крие зад живия плет на къщата й или се навежда зад рафтовете на супермаркета, докато пазарува. Но щеше да се зарадва, ако той демонстрираше същия глад към нейната личност, както към личността на Тъкър. Тя едва сега си даде сметка, че мъжът, с когото разговаряше, всъщност й беше много по-сериозен съперник от всяка жена.

Дънкан си наля чаша портокалов сок и седна.

— Джина.

— Да, мили.

Тя седеше до кухненската маса, пиеше кафе и четеше списание „Гардиън“.