Ник Хорнби - Джулиет гола

— Не, извинявай, не исках да кажа това.

— Така че, хайде, обясни разликата в мненията ни за „Джулиет“.

Той я погледна внимателно. По всичко личеше, че е истински ядосана, което означаваше, че албумът наистина има емоционална стойност за нея. Която той се опитваше да омаловажи. Сви рамене.

— Не мога. Освен с лафа, че всяко мнение е правилно.

— В който ти не вярваш?

— Не и в този конкретен случай. Виждаш ли… Това е все едно аз съм готвач, а ти хапваш в моя ресторант и ми обясняваш колко е вкусна храната. Но аз знам, че съм се изпикал в нея, преди да я сервирам. Така че в такъв случай твоето мнение си е правилно, но…

Ани сбърчи гнусливо нос и се изсмя.

— Но показва липса на вкус?

— Именно.

— Значи Тъкър Кроу смята, че почитателите му не могат да различат пикня, когато им я сервират.

Тъкмо това смяташе Тъкър Кроу по време на онова турне. Той не понасяше собствената си музика, но също така презираше всички, които я харесваха. Това беше една от причините да се откаже, без да му мисли.

— Нали знаеш, че и лошите хора могат да правят велико изкуство? — попита Ани.

— Естествено. Някои от хората, на чието изкуство се възхищавам най-силно, са пълни задници.

— И Дикенс не се е отнасял много добре с жена си.

— Но Дикенс не е написал мемоари, озаглавени „Отнасях се добре с жена ми“.

— Ти не си записал албум, озаглавен „Джули Бийти притежава дълбока душевност и аз не съм забременил нито една друга жена, докато съм бил с нея“. Няма значение как е създаден албумът. Ти смяташ, че всичко е случайност. Но независимо дали ти харесва, музиката, вдъхновена от Джули, е прекрасна.

Той вдигна ръце в престорен жест на отчаяние и се засмя.

— Е? — каза Ани.

— Не мога да повярвам, че след всичко, което ти казах, си говорим за това колко съм велик.

— Не си говорим за това. Ти просто бъркаш двата въпроса. Ти не си велик. Ти си безпринципен, лекомислен, ленив… пръдльо.

— Мерси.

— Поне си бил такъв. Но ние говорим за това колко велик е албумът .

Той се усмихна.

— Окей. Комплиментът се приема, макар с недоверие. Обидата — също. Трябва да призная, че досега никой не ме беше наричал пръдльо. Хареса ми.

— Можеш да признаеш само, че не си чул досега някой да те нарича пръдльо. Убедена съм, че се е случвало. Не четеш ли в интернет? Всъщност, разбира се, че четеш. Нали така се запознахме.

Тя се запъна. Личеше, че иска да каже още нещо, но се въздържа.

— Продължи.

— И аз трябва да призная нещо. И то е почти толкова лошо, колкото твоето.

— Добре.

— Сещаш ли се за човека, който написа първата статия на онзи уебсайт? Където си прочел и моята статия?

— Дънкан някой си. Като си говорим за пръдльовци.

Ани го погледна и вдигна ръце към устата си. Той за малко да се притесни, че е казал нещо нередно, когато забеляза, че очите й проблясват дяволито.

— Какво?

— Тъкър Кроу знае кой е Дънкан и го нарича пръдльо. Не мога да ти опиша колко странно е това.

— Познаваш ли този тип?

— Той е… Тази къща беше негова до преди няколко седмици.

Тъкър зяпна.

— Значи той е човекът, по когото си изгубила всички тези години?

— Той. Затова съм слушала музиката ти толкова много. Затова чух „Джулиет гола“. Затова пуснах статия в уебсайта.

— И… Мамка му. Той още ли живее в този град?

— На няколко минути пеш оттук.

— Господи.

— Това притеснява ли те?

— Това е просто… От всички кръчми във всички градове по целия свят аз попаднах в неговата. Не мога да повярвам.

— Не съвсем. Защото ако не беше той, ние нямаше да се познаваме. Искам да се запознаете.

— Не.

— Защо?

— Защото: а) той е шибан идиот, б) може да го убия и в) ако не го убия, той ще умре от вълнение.

— в) е напълно реална възможност.

— Защо трябва да се запознавам с него?

— Защото, каквото и да си мислиш, той не е глупав. Поне що се отнася до изкуството. А ти си единственият жив творец, когото той цени.

— Единственият жив творец? Господи. Мога да ти направя списък от сто човека, които са по-велики от мен ей така, както си седя.

— Работата не е в това дали са по-велики, Тъкър. Ти му говориш на език, който разбира. Просто се включваш в неговата сложна система. Не знам защо е така, но е така.

— Значи не се налага да се запознаваме. Вече сме си говорили.

— Както решиш. Всичко е много странно. Той ми изневери, а връзката с него ми струва страшно скъпо. Но ти си тук и да не му кажа би било… Като предателство отвъд всякакви граници.

— Кажи му, когато си замина.