Ник Хорнби - Джулиет гола

Изпиха си чая и Ани намери завивки и възглавници за дивана. Джаксън вече спеше в стаята за гости. Тъкър почти бе изгубил спора за това кой да спи в нейното легло.

— Благодаря ти, Ани — каза той. — Честно. — И я целуна по бузата.

— Хубаво е някой да остане да спи в дома ти — каза тя. — Не се е случвало, откакто Дънкан се махна.

— А, да. Благодаря ти и за това. — Той я целуна по другата буза и се качи горе.

Въпреки предупрежденията на Ани неделната сутрин се оказа ясна, слънчева и студена, но трезвата преценка на Тъкър беше, че градът не изглежда много по-добре — без евтините неонови светлини на нощта мястото изглеждаше похабено като четирийсетгодишна проститутка без грим. След закуска тръгнаха на дълга разходка покрай брега по посока на музея, който Ани искаше да им покаже, и по пътя спряха в един магазин, където бонбоните са в буркани и трябва да си поръчаш четвърт фунт от това, което искаш. Джаксън си купи малко розови бонбони с форма на скариди.

Малко по-късно, докато се разхождаха по плажа и учеха Джаксън да прави „жабки“ по вълните, Ани каза:

— Охо.

Някакъв дундест мъж на средна възраст тичаше към тях, зачервен и потен въпреки хладното време. Щом забеляза Ани, той спря:

— Здрасти — каза.

— Здравей, Дънкан. Не знаех, че бягаш за здраве.

— И аз. Отскоро. Малко промених начина на живот.

Тъкър знаеше достатъчно за взаимоотношенията между двамата, за да почувства, че тази размяна на реплики тегне от скрит смисъл, но лицето на Ани не издаваше нищо. Четиримата останаха така за известно време. Ани изглежда обмисляше как да подходи, но Дънкан се изпъна тържествено, подавайки ръка.

— Приятно ми е — каза Дънкан. — Дънкан Томсън.

— И на мен — каза Тъкър. — Тъкър Кроу. — За първи път името му прозвуча с такава тежест.

Дънкан пусна ръката на Тъкър като опарен и погледна презрително Ани:

— Много тъпо — каза й той и си тръгна бегом.

Тримата останаха, загледани след него, докато той се отдалечаваше в тръс по ситния чакъл на плажа.

— Този защо ти каза, че си тъпа? — попита Джаксън.

— Малко е сложно.

— Искам да разбера. Той ни се ядоса.

— Според мен — каза Тъкър, — той не повярва, че съм този, за когото се представям. Помисли си, че Ани ме е накарала да се представя с това име, с моето име, за да се пошегувам.

Мина известно време, докато Джаксън изследва всички страни на това недоразумение в търсене на някакъв хумор.

— В това няма нищо смешно — каза Джаксън.

— Така е — съгласи се Тъкър.

— Тогава защо си помисли, че ще бъде смешно? — попита той Ани.

— Не съм, слънце — каза Ани.

— Но татко току-що каза, че е така.

— Не, той каза… Виж сега, аз знам кой е баща ти. Но този човек не знае. Този човек знае кой е Тъкър Кроу, но не вярва, че това е баща ти.

— Тогава за кого мисли татко? За Фъкър ли?

Ани уж знаеше, че не трябва да се смее на неприлични думи, излезли от устата на шестгодишно дете, но въпреки това се засмя. Тъкър разбираше кое беше смешното — комбинацията от неприличния език и сериозността на детето, желанието му да разбере какво се бе случило.

— Да! — каза Тъкър. — Точно за него ме мисли.

— Всъщност има още нещо — каза Ани. — Знам, че изповедалнята вече затвори, но… — Тя си пое въздух. — Той мисли, че си някой, с когото излизам.

— Това пък защо?

— Попита ме за снимката на хладилника, а аз не исках да му кажа истината и…

Така Тъкър поне щеше да разбере тържествеността на ръкостискането.

— Разбра ли сега? — каза Тъкър. — Този мъж си мисли, че аз съм приятелят на Ани. И освен това мисли Фъкър за Тъкър.

— Значи познах — каза Джаксън. — Изобщо не е смешно.

— Никак.

— Добре — каза Джаксън. — Защото, мразя, когато някоя шега е смешна на другите, а на мен — не.

— Както и да е — каза Тъкър. — Изводът е, че съм много далече от това да бъда себе си в момента.

— Именно.

— Налага ли се да доказвам кой съм?

— Проблемът е, че той знае повече неща за Тъкър Кроу от теб самия.

— Да, но аз имам документи.

Петнайсетина минути по-късно Дънкан й се обади по мобилния. Тя беше пред музея заедно с Тъкър и Джаксън и ровеше в чантата си за ключовете — забележителностите на Гулнес се бяха изчерпали доста по-рано от очакваното и тя се канеше да им покаже останките от мъртвата акула.

— Не мога да повярвам, че направи това — каза Дънкан.

— Нищо не съм правила — каза Ани.

— Ако искаш да се излагаш пред целия град с мъж, който може да ти бъде баща, твоя работа. Но това с Тъкър… Какъв е смисълът? Защо го направи?