Ник Хорнби - Джулиет гола

— Жалко — каза Тъкър.

Джери го погледна така, сякаш искаше да го цапардоса. Тъкър изпита подозрението, че нещо не са се разбрали. Не може да го удрят за това, че изказва съболезнования.

— Майка й е починала, така ли?

— Не — каза Джери. — Казах, че… — той се наведе към Тъкър и изрева в ухото му: — ЗНАЕШ ЛИ, ЧЕ ВЕЧЕ Е МАЙКА?

— Не — каза Тъкър. — Не знаех това.

— Така си и мислех.

Не си е губила времето, помисли си Тъкър. Бяха се разделили преди година, което означаваше, че тя има…

— На колко е детето?

— На шест месеца.

Тъкър пресметна наум, после преброи на пръсти, с ръце зад гърба, след това още веднъж наум.

— На шест месеца. Това е много… интересно.

— И аз така мисля — каза Джери.

— То е интересно по два възможни начина.

— Моля?

— КАЗАХ, ЧЕ МОЖЕ ДА Е ИНТЕРЕСНО ЗА МЕН ПО ДВА НАЧИНА.

Джери вдигна два пръста и произнесе думата „две“. Тъкър си помисли, че не им се удава да стигнат до същината на разговора. Едва бяха уточнили броя на начините, по които новината можеше да бъде интересна.

— Две какво? — попита Джери.

По-късно Тъкър се запита защо на никого от двамата не хрумна да излязат навън. Вероятно по силата на навика. И двамата бяха свикнали да приказват в шумни рок барове, като и двамата отдавна живееха с идеята, че ако не успееш да хванеш някоя част от разговора или дори целия разговор, не си пропуснал много. В момента Тъкър се опитваше да увърта, за да научи нещо, което силно го засягаше. Не се получаваше.

— ДВА НАЧИНА… — Заеби. — Искаш да кажеш, че детето е мое?

— Детето е твое — каза Джери, кимайки енергично.

— Аз съм баща.

— Ти — каза Джери, забивайки пръст в гърдите му. — Грейс.

— Грейс ли?

— ГРЕЙС Е ТВОЯ ДЪЩЕРЯ.

— КАЗВА СЕ ГРЕЙС?

— ГРЕЙС. ТИ СИ БАЩАТА.

Ето как научи.

Изведнъж микрофонията утихна и отстъпи място на нестройни, приглушени аплодисменти. Сега, когато вече можеше да говори, не знаеше какво да каже. Защото не желаеше да каже това, което мислеше — той мислеше за работата, за музиката, за „Джулиет“ и за турнето. Мислеше за това, че съчетанието от дете и „Джулиет“ ще му носи постоянно, непоносимо унижение. Това сигурно вече се случваше с Лиза. (Изпита надежда, че последната мисъл може да го спаси от вечно проклятие. В нея все пак имаше някакъв останал морал. Поне беше мисъл за другиго. Дано Господ да я забележеше, макар че тя сякаш бе част от цял куп други неща, касаещи него самия.)

— Какво ще правиш? — попита Джери.

— Не виждам какво мога да направя. В повечето щати не разрешават аборт на вече родено дете.

— Браво — каза Джери. — Пич си. Няма ли да идеш да я видиш?

— Чао, Джери.

Тъкър пресуши питието си и остави чашата на бара. Не желаеше да обсъжда с този тип отговорностите си. Искаше да бъде сам, навън.

— Нямах намерение да кажа това, което ще ти кажа — рече Джери, — но ти си тъпак, така че защо да не ти го кажа?

Тъкър го подкани да заповяда.

— Тази тава, „Джулиет“, всъщност е дръж ми шапката, нали? Искам да кажа, ясно ми е, че си искал да я изчукаш. Тя е готино парче, виждал съм снимки. Но чак такава драма? Не ми се връзва.

— Много си умен — каза Тъкър. Той козирува за поздрав и си тръгна. Смяташе направо да се махне, но трябваше първо да се изпикае. В крайна сметка драмата стана доста сапунена, защото на връщане от тоалетната отново вдигна ръка в същия ироничен поздрав към Джери.

Години по-късно малки групи опърпани фенове започнаха да се срещат в интернет и въпросното посещение на тоалетната се превърна в обект на сериозни анализи. Тъкър винаги се изумяваше от такова буквално мислене. Ако Мартин Лутър Кинг бе решил да мине през тоалетната, преди да произнесе речта с „имам мечта“, тези хора сигурно щяха да си помислят, че цялата работа му е хрумнала там, на момента. Докато излизаше от тоалетната, неговият барабанист Били влезе вътре. Мозъкът на Били беше толкова задръстен от трева, та сигурно той бе измислил това мистично преживяване. Разговорът му с Джери си остана между тях, за негова висока и непреходна чест.

Докато се прибираше, повърна на някаква стена по пътя между кръчмата и мотела. Повръщаше студени хапки, червено вино и ирландско уиски, но сякаш с това излизаха и други неща. А на сутринта се обади на мениджъра. Всъщност онази вечер не беше чак толкова драматична, каквото и да пишат хората в мрежата. Той научи, че е станал баща. И отмени едно турне. Вероятно същата вечер и други музиканти из цяла Америка бяха научили за своето бащинство и бяха отменили турнета. Това си е част от работата на музикантите. А денят след това не беше нищо особено, нито денят след него, и така шест хиляди пъти, докато на човек му дойде до гуша. Ефектът е с натрупване.}