Ник Хорнби - Джулиет гола

{Това съм аз пред стадиона за бейзбол заедно с най-малкия ми син Джаксън. Винаги съм носил къса коса, откакто се отказах от музиката, за да не си помислят хората, че съм заприличал на някой като Джон. Освен това нося очила, за разлика от преди. Твърде много време прекарах в четене на дебели романи с дребен шрифт.}

„Дебели романи?“ Защо трябваше да обяснява на английската Ани причината да носи очила? За да не си помисли, че е от прекалено много мастурбиране? Той изтри последното изречение. Това не й влизаше в работата. Пък и „прости езика ми“ звучеше предвзето. Ако не може да понесе малко лош език, да го духа… Която фраза повдига разни други въпроси. Как изглежда английската Ани? Ако знаеше например, че тежи сто кила, щеше ли така настойчиво да кореспондира с нея? Може би трябваше да я помоли тя също да изпрати своя снимка, но тогава наистина щеше да прозвучи като някакъв зловещ воайор. Какво изобщо смята да прави с това момиче? Да я покани на гости? Но ето че се сети нещо друго…

{Вероятно ще идвам в Англия в близките месеци, за да видя внучето си. Колко далече е твоят музей от Лондон, където живее дъщеря ми? Искам да видя снимката на умрялата акула. Ходиш ли на юг? Не познавам никого в Англия, така че…}

Така че какво? Той изтри последното половин изречение, а после и предишното. Не е неприлично да поискаш да видиш нечии снимки на умряла акула, нали? Или и това звучеше малко евтино? И чакай малко… „Ходиш ли на юг?“ Господи. Неслучайно се бе отказал да говори с непознати.

Извънредната новина, че Тъкър е направил нещо като публично появяване, подмина Дънкан през първите ден-два. В личния му живот се случваха толкова неща, че той нямаше време да проверява сайта — пропуск, който, както се разбра по-късно, беше ясно доказателство в полза на една от жестоките теории на Ани относно кроулозите.

— Знам, че „вземи се в ръце“ звучи банално — казваше тя, — но наистина, ако тези хора се занимаваха с нещо по цял ден, нямаше да им остава време да изписват текстовете на Кроу отзад напред, за да проверят дали в тях няма някое закодирано послание.

Само един човек от форума бе правил това и той наистина нямаше какво да върши по цял ден, защото впоследствие се оказа, че пише от психиатричното отделение на някаква болница, но така или иначе Дънкан разбираше мисълта й. В мига, в който Дънкан се оказа зает с нещо — а именно с това да си върне кормилото от маниака, който изглежда управляваше живота му, — Тъкър бе потънал в забвение. Една вечер, когато Джина си легна рано, Дънкан седна на компютъра й, за да навести отново своето малко общество, най-вече за да се почувства нормален за няколко минути, вършейки нещо привично. Снимката на Тъкър отпреди няколко дни заедно с група, за която никога не бе чувал, никак не му помогна да възвърне ориентацията си. Напротив, съвсем го зашемети.

Снимката изглеждаше истинска. Не можеше да сбърка физиономията от ужасната фотография на Нийл Ричи — същите дълги, сплъстени кичури, същите потъмнели зъби, макар този път зъбите да бяха разкривени в усмивка, а не в бясно зъбене.

Беше невероятно, че изобщо някой, който знаеше за Тъкър, се бе оказал в тълпата и го бе разпознал. Бандата видимо се състоеше от най-обикновени кръчмарски рок музиканти, които свиреха по баровете из Пенсилвания, но не и по-далеч. Оказа се, че младежът, направил сензационната снимка, бил на също такава поклонническа обиколка из местата, свързани с Кроу, на каквато бяха ходили Дънкан и Ани. Той обаче си бе поставил за цел да открие Тъкър и очевидно бе извадил невероятен късмет. Но защо „Фермерът Джон“? Дънкан трябваше да обмисли този въпрос. Един толкова сериозен и мислещ човек като Тъкър със сигурност е имал нещо предвид с песента, прекъснала двайсетгодишно мълчание, но какво? Дънкан имаше парчето в изпълнение на Нийл Йънг; щеше да се опита да намери и оригинала, преди да си легне.

Имаше и още нещо. Свидетелят, представил се единствено с инициалите ЕТ, бе успял да заговори Кроу на слизане от сцената и Кроу бе отговорил.

{Казах си трябва да опитам, приближих се към него и казах Тъкър, аз съм твой голям почитател и много се радвам да видя, че отново пееш. Тъпо, знам, но опитайте се вие да измислите нещо по-умно. Попитах го ще пееш ли скоро някои от твоите песни на сцена и той каза ДА и освен това каза, че има нов албум. А аз казах да, „Голата“, а той каза не, не тоя боклук.}

Дънкан се усмихна вътрешно. Такова самоосъждане доказваше — по един особен начин дори повече от снимката, — че това бе самият Тъкър. Стар негов номер, използван в безброй интервюта. Тъкър знаеше, че „Голата“ не е боклук, но, типично за него, беше използвал този израз, за да отговори на един прекалено въодушевен почитател. Все пак Дънкан реши да спести на Ани тази част от историята. Тя щеше да схване нещата погрешно и да реши, че Тъкър всъщност потвърждава нейното мнение за албума, докато той всъщност правеше точно обратното.