Ник Хорнби - Джулиет гола

„Какво ще правиш?“, питаха го разните там Кат, Нат и другите съпруги, любовници, майки на децата му, чиито имена понякога непростимо се сливаха. А той винаги им даваше отговора, който изглежда очакваха. „Ще си потърся работа“ или „Ще уча за счетоводител“. А те въздишаха и въртяха очи, което допълнително го убеждаваше в безизходността на положението му: как другояче да отговори, освен като каже, че ще си потърси работа, ще се захване с нещо друго, ще престане да бъде бивш еди-какъв си? Преди няколко месеца помоли Кат да обясни всичкото това въртене на очи и да даде някакви предложения. След кратък размисъл тя му заяви, че би следвало да бъде певец композитор, но такъв, който действително пее и пише песни. Не го каза точно с тези думи, но идеята й се свеждаше до това. Той се изсмя. Тя му се разсърди. Скъса се още една нишка от тънкото въже, на което висеше връзката им.

До преди две години най-добрият и единствен приятел на Тъкър в района бе известен като Фермера Джон, по едноименното парче на „Премиърс“, защото се казваше Джон и живееше във ферма. После се случи нещо странно и едно от последствията беше, че Фермера Джон получи от своите най-близки прозвището Фъкър. (За ужасен срам на Кат и детинско удоволствие на Тъкър въпросната група от хора включваше и Джаксън.) Ето какво се случи: през 2003 един от полулудите фенове, които наричат себе си кроулози, минал с колата си по черния път, водещ до фермата на Фермера Джон, с очевидното убеждение, че там живее Тъкър. Докато Джон крачел към колата на непознатия, за да го заговори, шофьорската врата се отворила и оттам се показал въпросният фен, който започнал бясно да снима Джон с модерен фотоапарат. Тъкър така и никога не разбра как Джон си изкарваше хляба, но със сигурност не беше никакъв фермер. А всеки път, когато някой му зададеше този въпрос, той ставаше необичайно потаен и дори агресивен. Разпространеното схващане гласеше, че в цялата работа има някакъв, общо взето, безобиден, но незаконен елемент, което било и причината Джон да се нахвърли върху фотографа, които не спирал да щрака, докато се прибирал обратно в колата, за да избяга. Няколко дни по-късно най-стряскащите от тези фотоси (Джон и без това си беше страшен с тази дълга, посивяла сплъстена коса) вече се разпространяваха от един уебсайт на друг. Нийл Ричи, фотографът, почти се прочу като човека, направил първите снимки на Тъкър Кроу от петнайсет години насам. Това беше първото изображение, на което човек попадаше, ако тръгнеше да търси снимка на Тъкър в интернет.

Отначало Тъкър бе поразен от лекотата, с която тази снимка намери прием в киберпространството. Никой не се запита как е възможно мъж, който изглежда по онзи начин през 1986, да изглежда по този начин през 2005. Наистина, косата може да израсте, да се сплъсти и да посивее. Но така лесно ли се променя формата на един нос? И могат ли очите да се сближат? Възможно ли е устата да се разшири, а устните да изтънеят? От друга страна, снимката не се използваше за цели, които биха изисквали проверка; Тъкър отдавна бе изчезнал от потока на големите медии и се носеше в затънтените блата, където сърфират само откачалките и конспиративните теоретици. Пък и никой тук не търсеше правдоподобност. Малкото хора, които не бяха го забравили — хора, които бяха превърнали песните му в пътеводни химни, искаха , той да изглежда като Фермера Джон. За тези хора Тъкър беше гений, който бе полудял, а лудите гении изглеждат така. А и яростта на Джон бе идеална в случая. Нийл Ричи със сигурност разполагаше и с други снимки на Джон, който спокойно приближава колата му, но те вероятно не пасваха на представата за човек, който е маниакално обсебен от стремеж към усамотение. И в мига, в който се бе разбеснял, се бе превърнал в Тъкър Кроу, лудия отшелник. Междувременно Тъкър — истинският Тъкър — водеше Джаксън на училищни мачове, поддържаше посребрената си коса късо подстригана, носеше съвременни очила без рамки и се бръснеше всеки ден. Той се чувстваше като Фъкър отвътре и затова се стараеше да изглежда като вдъхващ доверие застрахователен агент.

В крайна сметка Фермера Джон се превърна за Тъкър и Кат (и Джаксън) и за няколко други приятели и съседи в района във Фалшивия Тъкър, а Фалшивия Тъкър неизбежно се превърна във Фъкър. Когато Тъкър напускаше дома си, той взимаше със себе си Фъкър — не защото това объркване му носеше някаква полза, а просто защото вече не познаваше други хора. Излизанията с Фъкър винаги бяха малко объркани. Тъкър не можеше да пие, а Фъкър не можеше да не пие и макар Тъкър да не възразяваше срещу гледката на човек, който пийва умерено, гледката на човек, който се налива, му идваше в повече. Затова уговорката им беше следната: на Фъкър му трябваше един час предизвестие, през който той вкарваше няколко пръста „Бушмилс“ за блясък в очите. Когато Тъкър минеше да го вземе, вече му трябваха само едно-две малки за поддържане на настроението и евентуално чаша кафе.