Ник Хорнби - Джулиет гола

Когато бандата помаха на малцината аплодиращи и слезе от сцената, Джон ги последва и хлътна във вратата отстрани. Няколко минути по-късно ги изведе обратно за бис.

— Както някои от вас знаят, от доста време не съм правил това — каза Джон в микрофона. Няколко души в бара се изсмяха, защото знаеха за какво става дума или защото бяха чували неговото пеене по-рано. Тъкър гледаше момчето. То вече бе на крака и си проправяше път към мястото пред сцената. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще припадне от вълнение. Джон грабна стойката на микрофона, кимна на бандата и те направиха най-добрата имитация на „Крейзи хорс“, на която бяха способни, поднасяйки малко грубо, но разпознаваемо изпълнение на „Фермерът Джон“. Фъкър звучеше ужасно: прекалено силно, фалшиво и откачено, но това очевидно нямаше никакво значение за младия почитател, който подскачаше насам-натам от вълнение и непрекъснато снимаше с камерата на мобилния си телефон. Джон завърши с тромав скок във въздуха няколко секунди след последния акорд на бандата и се ухили доволно към Тъкър.

Момчето спря Джон, докато се връщаше към масата, и той поговори минута-две с него.

— Какво му каза?

— Наговорих му някакви дивотии. Но няма значение, нали ги говори Тъкър Кроу.

Когато Тъкър се прибра същата вечер, всички спяха и той седна да пише на английската Ани. Наричаше я английската Ани, защото не бе Ани, с която имаше целомъдрен, но окуражаващ флирт. Американската Ани беше майка на Джаксъновия приятел Тоби. Тя бе на около трийсет и пет, наскоро разведена и хубава. Беше се сетил за нея часове — окей, минути — след като Кат го осведоми, че няма смисъл да продължават. Все пак мисълта за Ани на Тоби не успя да го разтуши. В нея той виждаше цял куп мрачни и неизбежни последици: прибързан секс, неспособност от негова страна да продължи връзката, наранени чувства и край на едни от най-важните взаимоотношения на Джаксън с друг човек.

Заеби. Може би трябваше да се захване да флиртува с човек, който живее на друг континент, с жена, която съществува само в киберпространството и няма син в училищния отбор по бейзбол, в който играе Джаксън, и дори никакъв син, което я правеше така привлекателно сърдечна. Така или иначе, в бара си мислеше за английската Ани. Някои от въпросите в последния й имейл бяха въпроси, които той самият си зададе по време на своето музикално превъплъщение по-рано вечерта, и си помисли, че може би ще е по-добре, ако ги възприеме като част от разговор с друг човек.

{Скъпа Ани,

Ето още един начин да ти докажа, че съм този, за когото се представям. Виждала ли си снимка отпреди няколко години на един нервиран, откачен човек? Казваш, че се познаваш с хора, които все още харесват музиката ми — точно тези хора ще знаят въпросната снимка, защото си мислят, че този на нея съм аз. Смятат, че снимката е ясно, макар и не особено ласкаво свидетелство за творчески гений, претърпял психически срив, но всъщност изобщо не е така. На снимката е моят съсед Джон, който е готин човек, но доколкото знам, не е творчески гений. И освен това не преживява психически срив. Просто реагира пресилено. Беше откачил, понеже, съвсем основателно, се подразни на някакъв тип, който го снимаше, а той не харесва това, може би защото има насаждения от канабис зад къщата. (Нямам представа дали наистина гледа трева. Знам само, че не обича натрапници.)}

Тъкър прекъсна и отвори фотогалерията. Беше се случвало да прикрепи снимка към имейл един-два пъти и си мислеше, че ще успее да го направи пак. Намери своя снимка с Джаксън пред „Ситизън банк парк“, направена същото лято, и натисна иконата с кламерчето. Изглежда се получи. Но дали нямаше да си помисли, че я сваля? Дали това, че изпраща своя снимка заедно със симпатичния си син и без жена, може да се възприеме като някакъв намек? Той изтри прикрепения файл за всеки случай.

{Готина история, нали? Тук Джон го кръстиха Фъкър (= Фалшив Тъкър), прости езика ми. Прости ми, че вмествам религиозно действие и сквернословие в едно и също изречение. Тази вечер Фъкър пя заедно с групата в един местен бар и ужасно вдъхнови някакво хлапе от публиката, което си мислеше, че е свидетел на моето възкресение. Ако някой ти каже, че съм се завърнал на музикалната сцена, кажи му, че това е бил фермерът Джон (така се казваше и парчето, което изпълни. Знаеш ли го? „Влюбен съм в дъщеря ти, уоу, уо?“)}

Не, трябваше да изпрати и снимка. Как иначе да й докаже, че не изглежда като Джон? Не се опитваше да покаже, че е по-красив от Джон, а само че двамата не си приличат и цялата история с подивелия отшелник е един смехотворен интернет мит. Той отново прикрепи файла.