Ник Хорнби - Джулиет гола

— Не знам защо ще искаш да правиш секс с мен една нощ, а на следващата да спиш на кушетката — каза му тя.

— Е, двете нощи не бяха поредни — отвърна Дънкан и сякаш чу изпуфтяването на Ани.

— Не, но междувременно не се е случило нищо особено, нали? Освен ако не искаш да ме разкараш. В който случай нямаш място и на кушетката. Тогава си вън. — Джина се изсмя и Дънкан се изхили в отговор.

— Не, не. Но…

— Добре. Точка по въпроса.

— Просто…

Джина обгърна врата му с ръце и го целуна по устата.

— Миришеш на бира.

— Изпих… Пиех бира, когато… — Опита се да си спомни дали досега изобщо бе споменал за Ани. Даваше си сметка, че доста пъти бе използвал израза „Ние, тоест аз“ в двата или трите си разговора с Джина, като например „Не можем, не мога да гледам само един епизод от «Наркомрежа»“ или „Ходихме, ходих на малка екскурзия в Щатите това лято“, макар Джина да не бе проявила интерес към произхода на това необичайно местоимение. А по-късно, когато се научи да изключва съществуването на Ани, се наложи да я представи отново анонимно, защото чувстваше, че звучи така, сякаш бе прекарал последните петнайсет години в ходене на кино и слушане на музика самичък. Затова подмяташе фрази като: „Да, гледал съм го. С жената, с която се виждах. По онова бреме“.

— Имах доста тежка вечер — каза той.

— Съжалявам.

— Да. Не знам дали съм ти споменавал… Както и да е, трябваше да изясня нещо. Във връзка с теб.

— Имаш предвид… в любовен смисъл?

Той се изкушаваше да се хване за израза на Джина и да обясни, че всъщност не е обвързан с Ани в любовен смисъл, а по-скоро става въпрос за парчета от пъзел. Но почувства, че това няма да му помогне.

— Нещо такова.

— Постоянна връзка ли?

Дънкан се стъписа. Той добре знаеше отговора на този въпрос. Петнайсет години определено е постоянна връзка, така че щеше да е неискрено да каже „Какво имаш предвид?“ или „Зависи“.

— За теб какво е постоянна връзка?

— Една година?

— Хмммм… — Той направи физиономия, сякаш пресмяташе нещо наум. Всъщност сгъваше пръсти наум. — Да.

— Олеле. Майчице. Много ли беше зле?

— Ами не беше добре.

— Затова ли искаше да спиш на кушетката?

— Ами нещо такова.

— И сега с нея ли си?

— Не.

— Добре.

Джина не пожела да узнае повече за предишната му връзка. Дънкан цяла нощ тъгува по дома и спа зле. Джина, от своя страна, беше неуместно весела за всичко. Дънкан трябваше да признае, че тя вероятно не осъзнава важността на раздялата му с Ани, може би донякъде поради своята повърхностност и липса на емпатия. Чак по-късно си даде сметка, че тя нямаше как да разбере драматизма на случката, след като сам той съзнателно и неискрено я беше омаловажил. Бе зачеркнал петнайсет години от тази връзка и след това бе поискал от нея да се признае за развали-семейство. Беше й казал, че е само драскотина, а сега се сърдеше, че тя не му предлага морфин.

Връщането у дома не облекчи носталгията му, а я изостри. Той искаше да се помотае, може би дори да изгледа някое DVD и да се престори, че това е една нормална събота сутрин, но се съмняваше, че това ще му помогне. Събра малко багаж — за не повече от седмица — и си тръгна. Дънкан не знаеше много за превратностите в любовния живот на Тъкър Кроу — никой не разполагаше с такава информация въпреки многото хипотези в мрежата, — но предполагаше, че там нещата трябва да са били бурни. Как е издържал? Колко ли пъти се е налагало на Тъкър да си събере багажа и да се сбогува с поредния изгубен дом? Не за първи път Дънкан си мечтаеше да познава Тъкър лично. Много му се щеше да го попита какво взима със себе си, когато приключи с даден етап от живота си и започне нов. Бельото ли беше най-важно? Кой знае защо си мислеше, че Тъкър би му дал някакъв съвет, например „Остави тениските“ или „Никога не оставяй любимата си картина“. Любимата картина на Дънкан беше плакат на „Доктор Но“, който двамата с Ани бяха открили, невероятно, в магазин за стари вещи в Гулнес. Беше почти сигурен, че той го плати, което му даваше правото да го вземе. От друга страна, плакатът беше доста голям и покриваше едно влажно петно на стената на спалнята. Ако оголеше влажното петно, щеше да си има неприятности. Задоволи се с втората си най-любима картина — снимка на Тъкър, осемнайсет на дванайсет инча, закупена по eBay. Беше направена в края на 70-те, може би в клуб „Ботъм лайн“ в Ню Йорк, и на нея Кроу изглеждаше здрав, млад, уверен и щастлив. Беше я поставил в рамка, но Ани не я искаше нито в дневната, нито в спалнята и затова стоеше подпряна на стената в офиса. Тя нямаше да възрази, ако я вземе, напротив, сигурно щеше да възрази, ако не я вземе, което беше правилно с оглед на съвета на Тъкър. Така де, въображаемия съвет. Беше малко конфузно, когато отиде у Джина с един малък сак и една голяма картина, но тя я хареса, или поне така каза. Джина беше въодушевена за много неща.