Ник Хорнби - Джулиет гола

— Ами наздраве. Добре дошла в колектива.

— Благодаря.

Те отпиха продължително от чашите си и мляснаха доволно в смисъл, че: а) си бяха заслужили питието и б) не знаеха какво да кажат.

— А, да. — Той бръкна в чантата си и извади филмите. — Заповядай.

— Супер. Как е? Искам да кажа като кои други филми?

— Не може да се сравни с друго. Точно това му е готиното. Чупи правилата. Върхът е. Уникален.

— Като мен. — Тя се засмя, но Дънкан реши да се възползва от възможността да скъси дистанцията.

— И аз мисля така — каза. — В смисъл, ти си нещо различно от американски телевизионен сериал за ъндърграунда в Балтимор. Искам да кажа, че филмът е и за много други неща, но другите неща не го правят да прилича на теб, затова не искам да говоря за тях. — Не се получаваше добре, но той реши да продължи. — Но в някакъв важен смисъл си приличате.

— Наистина ли? Продължавай. Много съм любопитна. — Тя изглеждаше по-скоро развеселена, отколкото разочарована. Може би щеше да успее да се измъкне.

— Ами. Познаваме се съвсем от скоро. Но докато седеше днес в преподавателската стая… — Той просто искаше да й направи комплимент и да й каже, че я намира привлекателна, че се радва, задето ще преподава в колежа. Но се забърка с това сравнение с „Наркомрежа“. — Ти се отличаваш като бяла врана. Е, не точно като бяла врана, но всички останали са улегнали и кисели, а ти направо озаряваш стаята. Ти си весела, енергична и хубава и… Добре де, „Наркомрежа“ не е весела. Нито хубава. Но в сравнение с всички останали сериали просто изпъква. Човек просто трябва да я гледа. Теб също.

Помисли, че се е измъкнал на косъм.

— Благодаря. Надявам се да не се разочароваш.

— О, няма.

Безнадеждно пропадналата връзка на Джина в Манчестър беше с някакъв хореограф, който обожавал майка си, а Джина не бил докосвал от две години и не й бил казал нищо мило от три. Той почти сигурно бил гей и мразел Джина затова, че не успяла да го излекува от привличането, което изпитвал към мъже. Повече от всичко на света тя желаеше добър, внимателен мъж, който да я харесва. Понякога човек може да види настъпващата катастрофа, на дълги прави отсечки, когато двата автомобила летят един срещу друг в едно и също платно.

Джина смътно си спомняше Тъкър Кроу, но с готовност се учеше. На следващия ден Дънкан й пусна „Голата“ и „Облечената“ един след друг на айпода в нейния малък и трогателно необзаведен едностаен апартамент, намиращ се в горната част на града, далече от морето и от Ани, и скоро след това двамата си легнаха, след като тя каза всички правилни неща за суровостта и неразкрасената простота на „Голата“. За Дънкан сексът бе истински секс — едно нетърпеливо и опасно неконтролируемо изживяване, което бе толкова различно от събота вечер, когато с Ани си взимаха дивиди от видеотеката. Четирийсет и осем мъчителни часа по-късно, в индийския ресторант отсреща, той обясняваше на Ани, че е срещнал друг човек.

Когато й го каза, тя остана спокойна.

— Така — каза тя. — Предполагам, че под „срещнал“ разбираш нещо повече от среща.

— Да.

— Спал си с нея.

— Да.

Дънкан се потеше, а сърцето му препускаше. Прилошаваше му. Петнайсет години! Дори повече! Възможно ли бе изобщо да скочи от утробата на петнайсетгодишна връзка право в ясното, синьо небе? Позволено ли бе? Или двамата с Ани трябваше тепърва да посещават курсове, да говорят с консултанти, да заминат някъде за година-две, за да разберат какво не е наред? Но кой щеше да ги принуди? Никой. А това, което го задържаше, бе притеснително малко. Той бе от първите възмутени, когато държавата започваше да се намесва твърде много в личния живот на хората, но дали в случаи като този не бе необходима всъщност малко повече намеса? Къде са им предпазните огради и обезопасителните мрежи? Пречат ти да скачаш от мостове, да пушиш, да притежаваш оръжие, да станеш гинеколог. Как така ти позволяват да напуснеш една стабилна, функционираща връзка? Не би трябвало. Ако новата му връзка не потръгнеше, след година той можеше да се окаже бездомен, безработен алкохолик. Което щеше да се отрази на здравето му много по-пагубно от пакет „Марлборо“.

— Трябва да уточня. Да, аз, такова, спах с нея, така да се каже, но може всичко да е просто грешка. Мога ли да те попитам: това разстройва ли те? Защото мен ме разстройва. Изглежда, не съм го премислил съвсем.

— Тогава защо ми го казваш?

— Можех и да не ти казвам, така ли? Това ли предпочиташ?

— Малко е трудно да ми предоставиш този избор, не мислиш ли? Ти си бил в положение да избереш как да постъпиш. Но не можеш да ме питаш дали искам да знам дали си спал с някого. Ще прозвучи подозрително.