Ник Хорнби - Джулиет гола

Освен това парчетата на пъзела не преливат от страсти. Хората могат със страст да се занимават с пъзели, но самите пъзели са доста порядъчни, дори би могло да се каже — равнодушни. А Дънкан подозираше, че страстта е част от това да бъдеш човек. Той я ценеше в музиката, в книгите и в телевизионните филми: Тъкър Кроу беше страстен човек, Тони Сопрано — също. Но в собствения си живот никога не бе отдавал нужното на страстта и ето че сега си плащаше за това, влюбвайки се по никое време. По-късно си зададе въпроса, дали това не бе ефектът от слушането на „Джулиет гола“ — може би албумът го бе събудил, бе раздрусал някаква част от него, която отдавна спеше. Той определено бе станал по-чувствителен, откакто чу албума за първи път — от време на време нещо го свиваше отвътре или пък безпричинно се просълзяваше.

Джина беше нова колежка в курса по изпълнителски изкуства за напреднали, където обясняваше на пъпчивите, занесени тийнейджъри, че никога няма да станат известни, поне не в областта, която са си избрали, макар Дънкан да подозираше, че някои от тях са достатъчно откачени, за да издебнат и убият обекта на своето обожание. Джина бе певица, актриса, танцьорка и дори все още да таеше мечти за професионална кариера в своята специалност, животът бе премахнал от нея всякаква мечтателност. Колегите му от курса по изпълнителски изкуства за напреднали бяха необикновено младолики мъже и жени на средна възраст, които все чакаха обаждане от пътуващи театри и агенти и все не ги получаваха. Доколкото Джина все още раздухваше въгленчетата на тези мечти, тя го правеше извън колежа. И не говореше постоянно за себе си, макар да имаше къносана коса на остри кичури и интересни бижута. На втория ден от пристигането си тя седна до него през почивката, разпита го за разни неща, слушаше го внимателно и демонстрира познания по някои теми, които го интересуваха. На следващия ден, когато го попита откъде може да заеме първия сезон на „Наркомрежа“ и сподели, че се е хванала на тази работа, за да се махне от безнадеждно пропаднала връзка, той разбра, че е загазил. Два дни по-късно се питаше какво се случва, когато едно парче от пъзела съобщи на своето взаимосвързано другарче, че иска да влезе в изцяло нов пъзел. Едновременно, но вече по-сериозно, се питаше как ли е сексът с Джина и дали някога ще го опита.

Той имаше много малко приятели сред преподавателите, най-вече защото смяташе останалите за простаци и досадници, дори онези, които се занимаваха с изкуствата. Те, от своя страна, го смятаха за хахавелник, който все рови в някакви неизвестни теми в търсене на информация за това, което го интересуваше през съответната седмица. За тях Дънкан бе чудак, но той го отдаваше на закостенелите им вкусове и беше убеден, че ако следващият Дилън влезеше в учителската стая да им посвири, те щяха да изпуфтят с досада и да продължат да си търсят нова работа в „Едюкейшън гардиън“. Дънкан не можеше да ги понася и това бе една от причините да се влюби лудо в Джина, която очевидно беше достатъчно светната, за да разбира, че велики произведения на изкуството възникват всекидневно. Тя щеше да стане негова другарка по душа, а в този град с неговото сиво, студено море, с неговите бинго зали и треперещи пенсионери истински другари по душа се събират сигурно веднъж на двеста години. Как да не мисли за секс при тези обстоятелства?

Излязоха да пийнат в деня, в който той й занесе първия сезон на „Наркомрежа“, увит във вестник и прибран в чантата му, за да не види Ани какво прави. Разбира се, единствено потайността му можеше по някакъв начин да го издаде, така че актът на контрабанда бе по-скоро заради него самия, отколкото заради нея — начин да придаде на една банална услуга привкус на прелюбодеяние. Обади се на Ани да й каже, че ще закъснее, но тя също щеше да се забави в работата, а не прояви безпокойство, нито дори интерес относно местонахождението му. През последните дни се държеше доста странно. Нямаше да се учуди, ако и тя си беше намерила някого. Щеше да е перфектно. Макар да не искаше да я изпусне, преди да е сигурен, че нещата с Джина ще потръгнат, а още бе много рано за това, защото дори не бяха излизали заедно.

По настояване на Дънкан двамата отидоха с велосипедите си до една тиха кръчма в другия край на града, оттатък доковете, далече от колеги и студенти. Тя пиеше сайдер — избор, който просто плени Дънкан, макар той да се намираше в настроение, в което, каквото и да си поръчаше тя — бяло вино, „Бейлис“ или кока-кола, — изборът й щеше да бъде свидетелство за нейната изтънченост и екзотична оригиналност. Сякаш цял живот бе жадувал именно за чаша сайдер.