Джералд Даръл - Диви кинозвезди

След като Джонатан кръстоса наоколо и намери подходящо място, подготвиха камерите и снимахме първия епизод, в който централната роля се изпълняваше от водната змия. Нашият змиеукротител, съвсем забравил за хотела и ресторанта, бос, с навити крачоли на пантолоните, гол до кръста, ходеше с танцова стъпка из тинята и караше красивата змия да изпълнява нарежданията на Джонатан. Тя се държа великолепно, пълзя из тинята, увива се из тревата и накрая заплува в езерото, браздейки повърхността на водата под формата на римско пет, вдигнала нагоре голямата си хубава глава.

— Сега, за „основно ястие“ — водните костенурки! — каза Джонатан, превъзбуден от успехите ни сводната змия. — Искам да сложите три костенурки точно там, на оня тревист бряг, а ти и Лий да подходите и да ги „забележите“ как се пекат на слънце. После пълзешком отивате и хващате едната, а другите избягват в езерото.

— Те ще изчезнат от брега, преди да си успял да кажеш „Джонатан Харис“ — обясних му аз.

— Хайде, хайде, дай да опитаме! — настоя нашият режисьор.

Жан-Пиер извади три водни костенурки и ги натискаше, за да ги задържи на посоченото място, а Лий и аз заехме позиция.

— Камера! — изкомандва Джонатан.

Жан-Пиер вдигна ръце от костенурките и отскочи назад, за да не е „в кадър“. Лий и аз направихме крачка напред. Трите водни костенурки стартираха като състезателни автомобили на пистата в Льо Ман, смъкнаха се по брега, цопнаха във водата и изчезнаха.

— Дявол го взел! — възмути се Джонатан. — Трябва да ги задържим по-далеч от брега.

— Само пет ти остават! — предупреди го Лий.

— Е, ще пробваме с още три — отговори Джонатан. — Сигурен съм, че този път ще успеем.

Поставиха трите костенурки надалеч от брега и докато Жан-Пиер ги натискаше, Джонатан изрева:

— Камера!

Този път костенурките възприеха друг подход. Не виждаха езерото и не знаеха накъде да бягат. За секунда направиха няколко кръгчета и побягнаха право към камерата и триножника. Колкото и да се опитвахме да ги накараме да бягат към езерото, те се втурваха все към сушата с костенурски инат, съперничещ само на магарешкия. Отчаяхме се и ги пренесохме по-близо до брега, за да им блесне водната повърхност. Те тутакси се хвърлиха и изчезнаха чевръсто в езерото както първите им три сестри.

Джонатан съвсем увеси нос с възможно най-навъсена хийтклифовска физиономия. Пробвахме с една от останалите две костенурки, която ни изигра нов вариант — скри се в черупката си и остана неподвижна като камък. Нищо на света не можеше да я накара да мръдне. После, докато всички се съвещавахме как да надвием упорството й, тя неочаквано се показа и избяга в езерото. Положението бе отчайващо. Оставаше ни само една костенурка Джонатан не искаше повече да рискува и затова решихме да снимаме епизода с улавянето на костенурката в обратен ред. Първо Лий измъкна с мрежа водната костенурка от водораслите, сякаш я хваща там. После пуснахме костенурката на плиткото и я снимахме как отплува и ни се изплъзва от ръцете, а ние с Лий тичахме по брега сякаш ловим костенурка. След като тези части на филма бяха грижливо рязани, обработвани и накрая последователно монтирани, се получи неочаквано хубав ефект, но този начин на работа много изопва нервите на целия екип, понеже не е сигурно дали изобщо е станало нещо, докато не се видят кадрите в монтажната лаборатория. В последния ден на нашата снимачна дейност пуснахме всички наши животни на свобода, събрахме си съоръженията и камерите, и разделяйки се със смълчаното между маслиновите дървета езеро, се върнахме в града уморени, но в добро настроение.

Във ваната нямаше водни костенурки.

Направихме си по една разкошна баня, а вечерта Лий и аз скитахме из старите улички на Корфу, гостувахме на разни мои приятели, пихме прекалено много рецина, пяхме и ядохме печено агне и пържени скариди. Знаехме, че ни предстоят тежки седмици в Торонто, където щяхме, затворени в задушни стаи за монтаж и звукозапис, да гледаме по няколко пъти стотици метри филм, да пишем коментар и после да го четем за дублаж на филма. Скучна, но необходима работа за окончателно оформяне на цялата телевизионна програма. Но още далеч от тази грижа, прекарахме много приятна вечер в чудесно настроение.

Вървяхме късно през нощта по крайморския булевард към хотела. Високо над нас грееше ясна луна. С петната от своите кратери и планини тя приличаше на седефен кръг, който разливаше бледа светлина върху тъмното кадифено море. Две кукумявки се обаждаха една на друга като странни камбанки в дърветата, а тежкият топъл въздух ухаеше на море, цветя и дървета.