Джералд Даръл - Диви кинозвезди

Беше истинско удоволствие от навалицата и трескавата бързина на Ню Йорк да се върнем отново в Европа и да започнем работа в любимата ми Гърция с нейните сини небеса и морета и с кристалночистия й въздух, който я превръща във вълшебно кътче на Земята.

Както обикновено се случва при снимане на телевизионни серии, първият епизод бе филмиран последен. Понеже основната тема на цялата програма бе как се става природолюбител, какво по-хубаво място за начало (мислеше си Джонатан) от остров Корфу, където за пръв път у мен се породи и укрепна обичта към животните — още когато бях дете. Идеята много ми хареса, защото отдавна не бях идвал на острова, въпреки настоятелните покани на всички мои приятели, а Лий пък изобщо не беше го виждала.

Макар че е място на оживен туризъм с всичките му простащини и светотатства, Корфу още не е загубил своя чар и аз исках да покажа на Лий онези вълшебни нещица, останали непокътнати от дните на моето детство. Щастието ни предложи много приятна изненада — приятелката ми Ан Питърс, която живееше на острова и говореше отлично гръцки, пожела да ни помага. Преди години беше моя секретарка и ме придружаваше при снимачни обиколки в Сиера Леоне и в трудни пътешествия, свързани със запазване на животински видове в Австралия и Патагония. Тъй че тя познаваше не само проблемите на филмовото творчество изобщо, но и страхотните мъки при снимане на животни.

— Къде ще отседнем? — попитах Джонатан.

— В „Корфу палас“.

Погледнах го недоверчиво. „Корфу палас“ бе най старият и най-представителен хотел на острова, построен още в началото на нашия век. Мястото му беше много хитро избрано (вероятно от много „изпечен“ архитект) — на широкия залив в края на града, където цялата нечистотия от канализацията на Корфу се оттичаше в морето. Из околността, особено през лятото, се разнасяше такова ухание, че дори кучетата бяха принудени да заобикалят.

— Кой предложи там? — заинтересувах се аз.

— Ан — отвърна Джонатан.

Погледнах Ан, съмнявайки се, че продължителният престой в Корфу е поразмътил ума й, с който блестеше едно време.

— Да не би да си се побъркала нещо? — попитах аз. — Първо, всички ще умрем в леглата си от отровната миризма. Второ, стаите ни ще струват по десет милиарда драхми на секунда и, трето, в такъв грохнал аристократичен хотел няма да можем да държим нито пеперуди, нито костенурки, които трябва да ни бъдат под ръка.

— Всичко е наред — успокои ни Ан. — Първо, директорът — чудесен човек, нарича се Жан-Пиер — ни предложи специални, ниски цени. Второ, проблемът за канализацията на Корфу вече е решен. И трето, особено важно, Жан-Пиер е херпетолог до мозъка на костите си.

Дръпнах си яка, ободрителна глътка уиски, преди да отговоря.

— Сега ти действително съвсем се омота — убедено казах аз. — Известно ми е, че в Корфу има много ексцентрични неща, но не мога да повярвам, че даже тук херпетолог може да стане директор на един от най-хубавите хотели на острова.

— Говоря самата истина! — възрази тя. — Жан-Пиер има апартамент на най-горния етаж на хотела и там държи змии, костенурки и различни видове гущери. Освен това ми предложи да отиде и да ни налови каквито влечуги искаме да снимаме.

Съгласих се. Остров Корфу в миналото бе пълен с най-различни изненади и ексцентрични случаи и сега се убедих, че още не бе загубил това си качество.

Корфу е разположен като извит кинжал в синьото Йонийско море, по средата между гръцкия и албанския бряг. В миналото е бил под влиянието на десетина различни държави, от които е взел хубавото, отхвърляйки останалото и запазвайки своята индивидуалност. За разлика от много други райони на Гърция той е зелен и свеж. Още по време на венецианското владичество е бил залесен с хиляди маслинови дървета и е изнасял големи количества зехтин. Сега тези изпоразкривени столетници хвърлят сянка със сребристозелените си корони из целия остров. Сред тях стърчат като предупредително издигнат пръст черно-зелени кипариси, някъде засадени на горички. Те внасят мистична нотка в островния пейзаж, облян в ярки и нежни слънчеви лъчи, огласян от песните на цикадите, напомнящи своеобразната музика на точиларския камък, и очертан от рамката на спокойното синьо море. От всички приказни кътчета на планетата, които съм посещавал, Корфу е най-близо до представата ми за мой дом, понеже тук, под щедрата слънчева светлина, се роди и разпали възторгът ми към околния жив свят.