Джералд Даръл - Диви кинозвезди

— Повтарям кадъра само още един път и край, може да излизате от водата! — увещаваше ни Джонатан.

Естествено, Лий и аз жестоко изстинахме. Единствено Пола, която вече се беше присъединила към екипа, можа да ни утеши. Извади няколко бутилки „Гленморанжи“ и ни подложи на системно лечение със солидни дози, докато отново се почувствахме хора.

Малко места в света са изложени на произвола на ветровете и други природни стихии като красивите Шетландски острови, особено в най-северния район, където се намирахме ние. Затова следващият епизод бе приятна промяна — тучната и топла Камарг 15 15 Блатиста равнинна област във Франция, разположена между два ръкава на делтата на Рона. В южната и централната част се развъждат черни бикове и характерните бели коне. В северната й част чрез изкуствено напояване са създадени условия за механизирано земеделие — лозя и оризища. Осигурява половината от националния добив на ориз. Обявена е за национален резерват(1967). — Бел.пр. в Южна Франция.

Една много особена област, съвсем различна от останалата земя на Франция, дори на Европа, царство на дивата природа от всякакъв вид, родина на белите камаргски коне и на черните малки бикове — темпераментните партньори на тореадорите. В обширните й блата и из тръстиките се въдят много глигани, бобри, нутрии, водни плъхове и сърни. Всяка година десетки хиляди птици се отбиват в Камарг на път от Африка за родните си места в Европа. Това е уникален и важен резерват, защото тук мътят и стотици видове птици.

В нашия сериен филм искахме да покажем колко голямо значение имат мочурищата не само за постоянните им обитатели — глиганите, но и за животните, които преминават от тук или идват да се размножават. По необясними причини хората мислят, че мочурищата са „враждебни“ за човека територии. Натъкне ли се на някое разкошно блато или мочурище — истинско царство на дивата природа, той не се успокоява, докато не го посипе с пестициди, не избие всичкия дивеч, не го отводни, изоре и засади с безполезни култури. Накрая в резултат на антибиологичната си дейност превръща този гоблен на хармоничния природен живот в безплодно парче ерозирана земя. Подобна смешна и опасна политика господства в целия свят против интересите на самия човек. Места като Камарг са му осигурявали в продължение на хилядолетия храна — бозайници, птици, риба и други обитатели на сладките или солените води, тръстика — за покрив, ограда, огън и много диви растения — за подправки и лек. Камарг е била резерват, в който много видове животни са се развивали и размножавали векове наред. И ако решим да продължим разсъжденията си в тази насока — постоянно е зареждала килера на човека, безплатно и без никакъв труд. Единствената цена за всичко това е била да няма чужда намеса. Тъй че, преди Камарг да изчезне (макар и да е обявена за национален парк), което неминуемо ще стане под неудържимия натиск на, меко казано, „прогреса“, искахме да се опитаме да покажем значението на тази област, едно от най-прелестните островчета на дивата природа в Европа.

Лий и аз имаме слабост към Камарг, понеже къщичката ни „Мас Мишел“ се гуши в дивата Гариг край град Ним, който пък е само на двадесет и пет минути (с автомобил) от сърцето на мочурливите земи. Тук двамата сме си хапвали десетки чудни ястия и сме си пийвали в добри количества хубаво вино, правили сме слънчеви и водни бани, наблюдавали сме със затаен дъх бакърено — розовия цвят на фламингото, като облаче при залез, опаловия блясък на пчелоядите и оранжевите като сьомга папуняци. По улиците на Арл сме гледали шествието на пастирите на Камарг (каубоите на областта) и красивите им жени, яхнали бели вихрогони и пременени в старинни носии. Конниците минават в строй под формата на стрела с острието напред и водят в галоп стадо малки, черни като дяволи бикове. Тълпа смелчаги се стремят да разкъсат кордона на пастирите и да пръснат стадото из градчето. Тогава пастирите получават „черна точка“. В блъсканицата сме си пробивали път към римската арена, малка и изящна, от меденожълт камък, пълна с хора като ваза с движещи се цветя. Отначало се разнася мелодията на Кармен, а после широко се отварят вратите на арената. Навремето навярно оттам са нахлували лъвове или слонове, за да преследват жертвите — християни. Сега се появява самотен бик с черен лъскав косъм — малък, мускулест, с бели, сякаш от слонова кост рога и с къси, силни и пъргави като на балерина крака. Зад него вратите се затварят и той остава да се чернее — петънце, капка мастило върху светлия пясък на арената. Оглежда се, пръхти, прави няколко подскока напред, навежда се и с острите си рога рие в пясъка готов за атака. И борбата започва.