Джералд Даръл - Диви кинозвезди

Охлювите патела принадлежат към странното полусухоземно, полуводно царство, включващо и много други организми — морски охлюви, подобни на мокрици, тритони, пясъчни бълхи или пясъчни скакалци, разни морски треви и някои гъби, както и много „скалояди“ и „дървояди“ от рода на червеите торедо. Но най-живописните и редки създания могат да се намерят в бистрите скални басейни при отлив. Освен чудновати начини на размножаване тук се наблюдават остроумни начини на отбрана и удивителни начини за осигуряване на храна. Например обикновената морска звезда. Тя не само отваря мида със „собствени сили“ (ако ви се е случвало да отваряте мида, ще се съгласите, че това се равнява на подвиг), но когато разтвори достатъчно двете черупки, изтласква стомаха си в мидата и там започва да я поглъща и храносмила. Има един вид туниката с хубаво, малко ориенталско име ойкоплеура — дребно, подобно на попова лъжичка създание, което си набавя храна по забележителен начин. Изработва от слуз чудноват капан за планктон с форма на мъничък, кръгъл и прозрачен балон, влиза в него и си маха опашката. Създава се течение на водата през „балона“, който е с два отвора и всеки от тях с предпазна мрежа, през която могат да минат само най-малки организми. Слизести филтри задържат най-малките организми. „Капанът“ има и трети отвор, през който ойкоплеурата може да избяга в случай на опасност за живота й.

Съществуват много начини за осигуряване на храна и не по-малко — за отбрана и спасяване на живота. Например морската анемония „плюе“ вода в очите ви, ако я дразните, а крайбрежният рак може да „самоампутира“ крака си чрез мускулно съкращение, а после на същото място му израства нов. Октоподът, сепията и нежният морски заек 13 13 Морско мекотело от род Аплизия. — Бел.пр. при опасност могат да изпускат мастилени „облаци“ във водата, за да смутят и заслепят врага си, докато избягат. Морската звезда може да жертва няколко свои крайника по време на „битка“ и да компенсира загубата без излишно губене на време — израстват й нови на същите места. Мидата пектен използва принципа на реактивното движение, за да избегне опасността — „изстрелва“ водна струя, достатъчно силна, за да изхвърли черупката й на десетина сантиметра по морското дъно.

Полът в морето смайва по многообразието на формите си. Стридата започва обикновено живота си като мъжка, после преминава към нежния пол и за да внесе окончателно объркване в представите ни, след това отделя ту сперма, ту яйца. Туникатата, известна със старинното си име долиолум, има много сложна биография. От яйцето й първо се излюпва ларва 14 14 При долиолума се редуват полово и безполово поколение. Авторът неправилно нарича безполовото поколение ларва. — Бел.пр. , подобна на попова лъжичка, която впоследствие се развива в организъм с формата на бъчвичка. После по тялото на долиолума се появяват и пъпкообразни зародиши, които постепенно се придвижват към опашковидната му издатина и засядат там, за да поживеят „на гърба“ на родителя си. С течение на времето набъбват и се откъсват от майката, за да заживеят самостоятелно.

Многоликото шествие на живота по крайбрежието и в скалните басейни, естествено, посмути Джонатан. Времето, толкова милостиво към нас в Ънст, сега обърна другия край. Задуха студен вятър и морето, което никога не се затопля тук, стана леденостудено. От слънцето нямаше ни следа. Всяка сутрин автомобилът ни докарваше до брега и започвах ме да зъзнем около скалните басейни в очакване на небесното светило. При най-малкото раздвижване на облаците Лий и аз трябваше да си сваляме обущата и чорапите, да си навиваме крачолите и с мрежа и кофа в ръка да нагазваме в ледената вода.

— Дайте вид, че ви е приятно! — мучеше Джонатан, застанал на сухо и сигурно място на брега. Усмивка, усмивка!

— Не мога да се смея с тракащи от студ зъби! — изревах в отговор. — Ако искаш усмивка, хвърли ми топла грейка!

Носът ни течеше, очите ни сълзяха и от колената надолу изобщо не усещахме вкочанясалите си крака.

— Добре, много добре! — крещеше Джонатан. — Сега повторете съвсем същото! Влезте на по-дълбоко! Усмихнете се! Не забравяйте, че ви е много приятно!

— Хич не ми е приятно дори! За полярен мечок ли ме смяташ?

— А бе няма значение, зрителите трябва да мислят, че ти е приятно.

— По дяволите зрителите!

— Как можа да го кажеш! — изумен възкликна Джонатан.

— И по-лоши приказки ще чуеш, ако не свършим час по-скоро с този епизод. Вече усещам, че ме нагазва двойна бронхопневмония, а носът на жена ми стана синьо-виолетов като задник на мандрил!