Джералд Даръл - Диви кинозвезди

По време на снимките открихме, че нутрията е доста любопитно и симпатично животно. Започнахме работа край система малки канали — широки до девет метра и дълбоки от шестдесет до деветдесет сантиметра, прокопани в плитчините на камаргските мочурища. Затоплената от слънцето вода тече бавно, а бреговете са обрасли със сукулентни растения 22 22 Сухолюбиви растения (алое, кактуси и др.), приспособени да издържат продължителна суша, като натрупват вода в месестите си листа или стъбла. Бел.ред. идеално местообитание за гигантските гризачи. Тамариксите 23 23 Род дървета и храсти. Бел.ред. покрай каналите се кипреха с рошави перуки от пепеляворозови цветове, а тук-там жълти перуники, скупчени на камари, приличаха отдалеч на огромни буци краве масло. Около нас лястовички изследваха с бръснещ полет масовото нашествие на насекомите в детелинените ливади, обсипани с маргаритки и огнивчета. Окъпани от слънчеви лъчи едри пеперуди ластовича опашка с тигрова украса на жълти и черни ивици летяха като ефирни цветове над тръстиките и каналите. Разбрахме, че сме в царството на нутриите по изпражненията им, пръснати по брега или носени в огромно количество от бавното течение на каналната вода, подобни на къси заоблени пури, дълги седем-осем сантиметра, фино набраздени на ивици от край до край, като елитри на бръмбар.

Налагаше се често да пресичаме каналите по примитивни мостчета, набързо сковани от гнили греди и талпи, и трябваше да се нареждаме във верига по тях, за да прехвърляме без рискове скъпите камери и апаратури за звукозапис. Въпреки че се стараехме да пазим тишина, неизбежно се вдигаше доста шум и докато стигнахме определеното за снимки място, нутриите ни бяха чули и изчезнали.

— Дяволите да ги вземат! — възмути се Джонатан. — Какво ще правим сега?

— Ще чакаме — бе лаконичният ми отговор.

— Губим чудесно време за снимки! — изропта той.

— Снимаш диви животни, мойто момче, а не кинозвезди — трябваше да му обяснявам не за пръв път. — Животните не се подчиняват на режисьор.

— Ами Ласи и Рин Тин Тин? — възрази той.

— Холивудски галеници! — отвърнах. — Въоръжи се с търпение и погледни тези прекрасни изпражнения във водата.

— Не мога да правя половинчасова телевизионна програма за изпражнения на нутрии! — отбеляза Джонатан, признавам, не без основание.

— Спокойно! — утеших го аз. — Ще се върнат.

Но не познах. Не се върнаха дори след няколкото часа, през които се опитвах да успокоявам Джонатан с рецитал на всичките стихотворения и весели петостишия, заучени през ученическите ми години, както и със спомени за подобни снимачни несполуки. Усилията ми бяха напразни и решихме, както ни посъветва Британик, да дойдем пак, след като се стъмни. Тогава според него нутриите щели да дойдат за храна.

Тръгнахме да снимаме птици и се върнахме тук по здрач. Вече знаехме пътеките и мостчетата — с по-голям опит и с по-малко шум заехме позиция под великолепното прикритие на израслите нагъсто тамарикси. Решихме да направим всички необходими за филма снимки, щом се появят нутрии, а после Лий и аз да опитаме да се промъкнем възможно най-близо до тях, за да изпълним настойчивото желание на Джонатан да „вземе в един кадър“ талантите и животните.

— Дошло ми е до гуша от серийни филми за животни, представящи как талантите пълзят в храсталака с бинокъл на очите и… изведнъж нов кадър пингвин усърдно друса шотландски танец! — дрезгаво прошепна той. — А на теб ти е съвсем ясно, че талантите изобщо не са виждали пингвин в живота си.

— Те биха били най-щастливите таланти, ако можеха да видят пингвин да „друса шотландски танец“ отсякох дълбокомислено аз. — Но се досещам какво искаш да кажеш.

— Искам да ка… — започна Джонатан, но Лий изшътка.

— Виждам нещо черно във водата, ей там! — посочи тя.

— Сигурно още едно изпражнение — отчаяно рече той.

Всички надзърнахме нетърпеливо към канала. От водата се показа сплескана мустаката глава със смешно големи жълти зъби и се придвижи бавно по водната повърхност, оставяйки подире си вълнички с формата на римско пет. Веднага се обърнахме да дадем знак на Крис, но той вече снимаше.

Главата на нутрията стигна до брега и от канала се измъкна пълно тромаво животно. Задникът му имаше колосални размери — сякаш беше обемист, покрит с козина балон. Ходилата бяха големи, плоски и без косми, а опашката — дълга, дебела и люспеста като на плъх. Седна удобно на солидните си „меки части“ и започна подозрително да души във въздуха, свило предни лапи в смешни юмручета. С издадените си навън грамадни жълти зъби създаваше впечатление, като че се хили. Нямаше само монокъл и връзка, за да заприлича на среден англичанин, тъй както си го представя средният американец. Убедено, че не го застрашава опасност, то започна грижливо да се мие с предните си лапи. Нутрията е с две мастни жлези — едната в ъгъла на устата, а другата — при ануса. Козината й има дебел грубоват външен и тънък, фин вътрешен пласт. При обработка на кожата за търговски цели външната козина се отстранява. Удивени наблюдавахме колко внимателно животното чистеше, приглаждаше и мажеше с масло кожухчето си. Междувременно от водата се подадоха още няколко глави на нутрии и на брега се покатериха различно големи животни от съвсем млади красавци до позастарели дебели матрони. Скоро се събра половин дузина. Някои седяха и се „миеха“ на брега, а други се гмуркаха и плуваха в канала. След като грижливо почистваше тялото си, всяко от тях тръгваше да пасе сочната трева край брега. Изглеждаха чаровни, кротки и добродушни животни, истинско украшение на всеки природен пейзаж, само ако можеха да се откажат от инженерната си страст да подриват и да рушат бреговете.