Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

Етническото определяне на археологическите култури във „варварска“ Европа преди края на ранножелязната епоха винаги е хипотетично поради липсата на каквито и да е писмени сведения. В общи линии изследователите приемат, че началото на формирането на келтите трябва да се търси през бронзовата епоха, или по-точно едновременно с разпространението на културата на могилните погребения върху големи пространства в Европа, т.е. в края на III хил. пр.н.е. По въпроса за тяхната прародина има две становища. Според едното процесът на формирането им се извършил от горното течение на Рейн, Източна Франция, до Чехия (по линията изток—запад) и от Алпите до Северноевропейската низина (по линията север—юг) — ( карта I).

На така очертаната територия съществували последователно различни култури през бронзовата епоха, като културата на могилните погребения, а през къснобронзовата — на полетата с урни, която в ранножелязната епоха се трансформира в халщатска култура. Приема се, че носители на Западния кръг на халщатската култура са келтите. Редица учени датират първите вълни на келтската експанзия още преди оформянето на типично келтската (т.е. на латенската) култура през V в. пр.н.е. Те довели до завладяването на почти цялата територия на историческа Галия и Иберийския полуостров, където се формира смесено келтоиберийско население (или келтоиберийски народ). Отсъствието на по-конкретни данни в изворите, с които разполагаме, не позволява по-нататъшно уточняване на датата на тази експанзия на Запад, тъй като едва през IV в. пр.н.е. може да се говори със сигурност за съществуването на келтски селища по тези земи. Трябва да се предположи, че „келтизацията“ на Запада не е изпреварила значително т.нар. „историческа експанзия на келтите“, която започнала в началото на IV в. пр.н.е., или, иначе казано, тя се е осъществила през V в. пр.н.е. или дори малко по-рано.

„Историческата експанзия на келтите“ започва в първите години на IV в. пр.н.е., когато този народ започва да търси нови земи за заселване в южна и източна посока. Този факт е свързан с легендата, запазена у Тит Ливий, според която по времето на келтския цар Амбигат земите, обитавани от този народ, били вече пренаселени и затова той изпратил двамата си синове да търсят нови земи — Беловез на юг до Италия и Сеговез на изток към Херцинската гора. Тази легенда поставя въпроса за причините и механизма на келтските „експанзии“.

На този въпрос с точност не може да се отговори. В историята на културното развитие на Европа нееднократно са настъпвали такива експанзии на различни народи (траки, германи, славяни и т.н.) и засега не разполагаме с достатъчно данни за истинските причини, обуславящи тези събития. Естествено те са с комплексен характер и не могат да бъдат обобщени еднозначно за всички народи, нещо повече, не могат да бъдат разграничени дори отделните етапи, през които преминават. Но едно е сигурно — те невинаги трябва да бъдат свързвани с проблема за пренаселението.

Запазената в произведенията на античните автори информация за причините на отделните движения на келтските племена показва именно това разнообразие. Експанзията се обяснява с природните бедствия или нашествия на други народи — от този род са обясненията на Цезар за експанзията на хелветите, докато Юстин съобщава за празника на „свещената пролет“ у самнитите в Предалпийска Галия, по време на която младежите организират походи. Не без свой принос в тези събития остават и „авантюристичните“ наклонности в келтското общество, които търсят плячка и възможност за изява, с което античните автори нерядко обясняват подбудите, накарали галите да тръгнат на поход срещу Гърция.

Основната причина не се намира в тези обяснения, а се съдържа в нарастването на силата и гъвкавостта на обществото и неговата икономика, съчетани с добрата политическа организация и превъзхождащите другите народи тактика и въоръжение в търсенето на нови ресурси. Възможностите на обществото за бързо демографско попълване особено много се разгръщали именно при такива обстоятелства и играели роля на допълнителен фактор. Келтското общество от периода на миграциите представлява динамична общност, в която социално-икономическите процеси създали условия за оформянето на различни по характер миграционни групи с разнородни връзки между отделните им членове. Настъпилите преди и през IV в. пр.н.е. серия от набези довели до „келтизация“ на почти цяла Централна и Западна Европа.