Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

През следващите години широкият фронт на археологическите проучвания обогатява значително представите за културата на траките през III в. пр.н.е. Историците, публикуващи нови материали, се придържат към резултатите от изчерпателния анализ на археологическия материал, направен от Ив. Венедиков. Неговото мнение се възприема в чуждестранната литература. Против твърдението за политическа криза в Тракия се обявява Д. П. Димитров. Главно въз основа на материалите от Севтополис той счита, че през целия елинистически период тракийската култура се развива непрестанно. По въпроса за келтското присъствие в Тракия този автор не изказва ясно становището си, но може да се допусне, че не е бил привърженик на теорията за голямото значение на келтите в живота на траките.

В северозападните райони на днешна България са открити много материали, характерни за латенската култура. Тяхната етническа характеристика е предмет на продължителен спор в научната литература. В началото на 70-те години тези материали са подробно анализирани от 3. Вожняк, който определя точно времето на появата и изчезването им — първата половина на II в. пр.н.е. — началото на I в. н.е. Той свързва типа на културата от това време в западните части на Тракия с едноименната култура в Олтения (Румъния) и ги нарича културна група Падиа—Панагюрски колонии. За пръв път от него са разделени в две хронологически групи латенските материали от Тракия. Първата група, датирана в IV–III в. пр.н.е., е съвременна на келтската държава със столица Тиле. Втората хронологическа група II в. пр.н.е. — I в. н.е. той свързва с културната и политическата експанзия на скордиските.

През втората половина на XIX в. в тракийските земи са открити и идентифицирани първите монети на келтския владетел Кавар. През следващите години броят им многократно се увеличава. Германецът Р. Форер локализира монетарницата на Кавар в Перинт. В студията си от 1959 г. Т. Герасимов стига до извода, че те са били сечени в Кабиле (античен град близо до Ямбол) чрез отделянето на част от монетите, приписвани на Перинт, и определянето им като типични и произхождащи от Кабиле.

В по-старите исторически трудове някои варварски имитации са определени от Н. Мушмов като келтски, но никой след него не се е връщал към този въпрос. Изключение прави трудът на Г. Кацаров, който цялостно разглежда откриваните в други видове исторически извори (лингвистични и епиграфски) следи от присъствието на келтите в Тракия, но с други обобщаващи проучвания не разполагаме. Тези извори са разглеждани частично при разработването на други проблеми (Хр. Данов) или в отделни малки статии, доуточняващи отделни въпроси (Д. Дечев, В. Бешевлиев, Б. Геров и т.н.).

Спорен в историческата наука е въпросът за етническата принадлежност на глинените и каменните фигурки с глава на овен или кон. В България с този въпрос се е занимавал Т. Герасимов, който за пръв път публикува и датира всички такива паметници от Тракия. Той ги свързва с присъствието и влиянието на келтите в Тракия и това негово мнение ще бъде подробно разгледано в III глава.

От казаното дотук се вижда ясно, че след Г. Кацаров няма автор, който да се е стремил към цялостно представяне на въпроса въз основа на всички налични до този момент изворови данни.

Настоящото изследване цели да изясни няколко въпроса около келтското присъствие на Балканите. Келтската култура все още не е достатъчно позната. Занимаващите се с нея учени често изпадат в крайности при характеризирането и. Едни я считат за цивилизация, докато други я определят като много варварска, стояща значително по-ниско от тракийската култура. Както винаги, истината обикновено е в средата. Келтската култура подобно на тракийската се развива в периферията на гръцката цивилизация и контактите с последната нееднократно са извор на промени в развитието на културите на намиращи се в подобно географско положение народи — траки, келти и др. Достигнатото културно ниво на тези народи не е еднакво, но много подобно. Поради това е трудно оценяването и съпоставянето на тяхното развитие.

Първата глава е посветена на кратка характеристика на келтската, а по-точно на латенската култура. Трябва да се уточни, че за територията на разпространение на латенската култура не би трябвало да се употребява като синоним терминът „келтска култура“, тъй като келтите съществуват и преди появата и развитието на латенската култура. Но тъй като в Тракия келтите се появяват след оформянето на последната и тяхното пребиваване тук съвпада с нейното развитие, за периода IV–I в. пр.н.е. тези два термина могат да се употребяват синонимно.