Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

В най-сбита форма е направен опит да се представи една цялостна картина на тази култура, изградена върху най-новите постижения на науката, като някои нейни страни предимно от материалната култура са третирани по-подробно. Това е направено с оглед оценката на паметниците от латенската култура в Тракия.

Данните на античните историци и други автори са основни при реконструирането на историята на събитията по време на келтските набези на Балканския полуостров. Не всички техни направления са еднакво добре описани в античната литература, а някои са само споменати. В такива случаи се налага използуването и на други видове исторически извори, като например археологически, епиграфски, нумизматически и др.

Втора глава е посветена на историята на келтските набези и присъствие на Балканите през IV–I в. пр.н.е. По-подробно е представена историята на развитието на скордиските, живеещи по западните тракийски граници, и на галатите от Егейска Тракия, а в по-кратък вид историята на келтските набези в Гърция и Македония. Те са добре реконструирани в литературата, а и нямат пряко отношение към историята на келтското присъствие в Тракия. Естествено е, че най-голямо внимание е обърнато на проблемите около галските нашествия в Тракия и по-специално на двата въпроса — локализацията на царството със столица Тиле и на етническата интерпретация на гробовете с латенско въоръжение в Северозападна Тракия. В тази глава е направен опит да се възстановят разнообразните форми на контакти между траки и келти в Тракия и с елинисгическото койне.

Последната трета глава съдържа анализ на веществените останки от келтското присъствие в Тракия и на мястото на латенските елементи в тракийската култура. Тук са споменати и някои паметници на тракийската култура, представляващи цялостни заемки или съдържащи само отделни елементи от латенски форми. Анализирани са и предметите, които в досегашната литература са приписвани на келтите, но присъствието им в Тракия в действителност не е свързано с тях.

С разработването на тези няколко въпроса настоящият труд цели да представи келтските нашествия на Балканите и тяхното място в политическия и културния живот на Тракия през IV–I в. пр.н.е.

Хекатей от Милет и Херодот са първите автори, които най-общо определят разположението на обитаваните от келтите земи. Няколко десетилетия след смъртта на тези автори келтските племена се отправят на юг и започват военни действия в ареала на средиземноморската цивилизация. Тези събития събуждат интереса на класическия свят към тези племена, интерес, който се засилва особено много след нашествието им в Македония и Гърция. Данните за келтите, предадени от античните автори, невинаги са точни и верни. Отделяйки голямо внимание на военните действия, при описанието на келтските обичаи и култура те се опират предимно на устната традиция. Често информацията им е проникната от отрицателното отношение на цивилизованите автори към смелите, героични и много активни „варвари-келти“, които имали смелостта да посегнат на обитаваните от римляни, гърци, македони и пр. територии.

За съжаление произведенията на историците от елинистическата епоха в по-голямата си част не са запазени до наши дни. Но информацията, останала в някои по-значителни фрагменти ( Мемнон от Хераклея) или само в откъси ( Филарх ), не е съвсем оскъдна. Най-точни данни за келтските обичаи, вярвания и култура има в произведенията на римските автори, пишещи по времето, когато римските легиони завладяват галските земи. Тук на първо място трябва да се спомене „Галската война“ на Юлий Цезар, който много обективно описва живота в Галия. Други автори пишат за обичаите на келтите в Мала Азия ( Тит Ливий ) и останалите части на средиземноморския басейн (напр. Иберия).

Въпреки че келтите са живеели в непосредствено съседство със средиземноморската цивилизация, не разполагаме с подробни сведения за тяхната история преди IV в. пр.н.е.

Единствено за тях по-рано споменават Хекатей от Милет, който казва, че Месалия се намира в Лигурия, която лежи до Келтика, и Херодот, който предава, че Дунав извира в страната на келтите, недалеч от град Пирене. Това са най-старите и единствени сведения за земите, обитавани от келтите в средата на I хил. пр.н.е. Като основен извор за проследяване на процеса на формиране на келтския етнос остават археологическите материали.