Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

За източния кръг на латенската култура в средноевропейската археологическа наука се използува системата на П. Райнеке. През 1930 г. австриецът Р. Питиони започва да я доуточнява, разделяйки среднолатенския период (ЛТ Ц) на две подфази ЛТ Ц 1и ЛТ Ц 2. Окончателния облик тази система получава след корекциите и доуточняванията, направени от редица учени и главно от германеца В. Кремер (1962 г.). В нея раннолатенският период е разделен на две фази (ЛТ А и ЛТ Б), които допълнително са разделени на подфази — първата на две, а втората в някои системи даже на три, а къснолатенският период (ЛТ Д) на три фази. През 1956 г. в монументалния си труд за културата на келтите в Средна Европа чехословашкият учен Я. Филип публикува нова хронологическа система на латенската епоха, различна от всички направени дотогава. Повечето учени възприемат тази система, но от края на 60-те години започва остра критика срещу нея, която довежда до бавното завръщане към системата на П. Райнеке. В настоящия труд е използувана системата на П. Райнеке — В. Кремер.

Значително по-сложен е въпросът за абсолютната хронология на латенската култура. Началото на раннолатенския период (ЛТ А) е добре датирано благодарение на значителното количество етруски и гръцки импорти, откривани в латенските комплекси в средата на V в. пр.н.е. По същия начин е датиран и преходът между първата и втората фаза на този период, който се отнася към първата половина на IV в. пр.н.е. Най-голям проблем е уточняването на началото на среднолатенския период. Липсата на южните импорти в латенските комплекси във „варварска Европа“ затруднява много неговото уточняване. Последните проучвания на Ф. Ходсон и В. Кремер, които обърнаха внимание на латенските изделия от средния период, откривани в комплекси на елинистическата цивилизация, а също и материалите от Тракия и Панония, разгледани от автора на тази книга, позволяват началото на среднолатенския период да се отнесе около средата на III в. пр.н.е. Краят на този период и началото на къснолатенския са добре датирани и се отнасят към края на II в. пр.н.е.

Гръцкият историк Херодот, пишейки за келтите, съобщава името на един техен град — Пирене. Археологическите проучвания засега не потвърждават съществуването на келтски градове толкова рано.

В келтския свят урбанизацията започва да се развива значително по-късно — през II в. пр.н.е. През по-ранния период са съществували само укрепени селища, данни за които има още през VI в. пр.н.е. Твърде често те са били и седалища на келтските владетели. Някои от тях са с големи размери, като например Хойнебург, Мон Ласуа, Сален, Ашперг ( карта III). Всички тези укрепления се намират по горните течения на реките Дунав, Рейн и Рона. От тези селища най-интересното и най-добре проучено е Хойнебург. То е разположено на малко възвишение на високия ляв бряг на Дунав ( обр. 1). Укрепено е с крепостна стена, възстановявана четири пъти през VI–V в. пр.н.е В трите случая тя е била строена от дърво, камъни и пръст, т.е. по начин, който може да се приеме за първообраз на murus gallicus, характерен за келтските градове през II–I в. пр.н.е. ( рис. 1). При последното преустройство на крепостната стена била използувана съвсем нова техника за крепостно строителство. На каменна основа, широка 3 м и висока 0,60 м, е издигната стена от кирпич с височина 4 м. Този тип градеж опасва най-леснодостъпната и уязвима страна, докато другите естествено по-добре защитени страни са градени по местната строителна техника. Крепостната стена от кирпич е укрепена допълнително от правоъгълни кули и е първият открит досега пример за толкова ранно и пряко влияние на средиземноморската култура в Централна Европа ( рис. 2). Около нея са открити и девет могили с богати погребения от периода, синхронен на най-големия разцвет на живота в крепостта. Най-високата от могилите — Хохмихеле, е висока 13 м.

С окончателното оформяне на латенската култура, което се извършва на границата на ЛТ А и ЛТ Б (т.е. началото на IV в. пр.н.е), селищата — седалища на владетели, били напуснати и за следващите 200 години науката не разполага със свидетелства за съществуването на подобни укрепени владетелски резиденции на нейната територия.

Заселилите се в средиземноморския свят келти възприели местната традиция в поселищната система и създали своите селища като нейни съставни части.

Нашествието на кимбрите в края на II в. пр.н.е. има решаващо значение за развитието на латенската култура. Като доминиращ народ във „варварска“ Европа келтите развивали своята култура в обстановка на мир и спокойствие. Те нямали стабилна фортификационна система и пред надвисналата военна заплаха се оказали неподготвени да посрещнат и устоят на външен натиск.