Мечислав Домарадски - Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

Скотовъдството заемало важно място в стопанския живог на келтите, а при някои племена — хелвети, секвани, било водещ отрасъл. Отглеждали са свине, едър рогат добитък, кози, овце, коне, гъски и др. Ловът подпомагал скотовъдството и често се намират кости на диви животни при разкопки на келтски поселения.

Основна форма на собственост върху земята в келтското общество била племенната собственост, като това се запазвало и при новозавладените територии. В рамките на племето земята се разделяла между отделните родове, но част от нея си оставала общоплеменна собственост. За граници между племената били поставяни необработвани пояси, най-често гори.

Металодобивът и металообработката били важни отрасли в келтския стопански живот. Келтите добивали различни метали и други полезни изкопаеми: желязо, мед, злато, сребро, калай, сапропелит, и то в подземни мини. Те били известни като отлични миньори. По време на тяхната експанзия ясно се забелязва определена насоченост към металодобивните райони.

Обработката на металните руди и на самите метали била на високо ниво. В тази област били използувани всички най-високи постижения на гръцката цивилизация. В погребенията и сред материалите, намирани в селищата, се срещат разнообразни предмети, свързани с металообработването, като пили, рашпили 1, брадви, клеши, длета, чукове и чукчета за поставяне на нитове, ножчета и др. ( рис. 7).

Келтите използували всички известни дотогава техники за обработване на метали — отливане, рязане, коване, изтегляне, гравиране, поставяне на нитове, заваряване, подгряване, закаляване, производство на стомана и др. Калайдисването според Плиний било келтско изобретение. Често се среща покриване и инкрустиране на метални предмети с емайл, а също и с корал. Може да се предположи, че още в халщатската култура съществували центрове, специализирани в добива на руди и обработка на метали.

През латенската епоха металообработката вече била тясно специализирано производство. Същото се отнася и за другите производства — на предмети от глина, кожа, камък, кост и др. Това най-добре се установява от откритите и проучени в опида работилници.

Специално внимание трябва да се отдели на грънчарството. Келтите в V–IV в. пр.н.е. вече произвеждали съдове на грънчарско колело главно сива керамика ( рис. 8). През II в. пр. н.е. се развила гъста мрежа от центрове на грънчарското производство, като на някои места това били специални колонии-селища като например в Шаровци (Чехословакия).

Келтите приложили възприетите техники и технологии от средиземноморската цивилизация в своята култура, променяйки ги съобразно своите нужди, според традициите си. Често те развивали някои заемки, като използували нови техники (калайдисването) и създавали нови изделия (плуга).

Началото на вътрешната търговия в келтските земи трябва да се търси много преди латенската епоха, още с първите стъпки на етническото им формиране. Търговията се развивала, първоначално използувайки метални слитъци като обединена форма за заплащане през бронзовата епоха. Това е процес, характерен за тази епоха в целия „варварски“ свят, а не само за келтите (или по-точно за протокелтите). Тази форма на заплащане се задържа дълго в обмена между келтите, тъй като се откриват слитъци от чисто желязо и през латенската епоха, употребявани вероятно все още като парична форма.

В античната литература информацията, отнасяща се до вътрешната търговия, е твърде недостатъчна. Цезар пише, че венетите от Северна Галия били единствени посредници между Галия и Британските острови. Разпространението в различни точки на Келтика на подобни или еднакви произведения свидетелствува, че връзките между келтските племена, разселили се на територии, отдалечени една от друга, били много тесни. Търговските връзки се осъществявали както от търговци, така и от отделни пратеници, поддържащи контактите между племената в родината и със заселилите се в нови земи.

Този интензивен обмен, развит на заетата от келтските племена голяма територия в периода на тяхната експанзия, е бил причина да се почувствува нужда от въвеждане на по-достъпна форма на заплащане на търговските операции. Парите били добре познати на келтските племена още от началото на IV в. пр.н.е., когато те нахлули в Италия за пръв път. Естествено келтите, живеещи на територията на средиземноморската цивилизация, употребявали парите със заселването си по тези места. Но във „варварската“ част на Келтика започнали да секат монети от началото на големия икономически разцвет на процеса на интеграция между новозаетите големи територии. Първообрази на златните келтски монети са типовете монети от средиземноморския свят. За Централна Европа това били златните статери и сребърните тетрадрахми на Филип II, Александър Велики, Антигон Гонат и монети, сечени от градовете Лариса, Бизантион и остров Тасос. В западната част на Келтика освен монетните типове на македонските владетели силно влияние оказвали и типовете на Тарент, Месалия и на римската република ( обр. 2).