Аманда Ходжкинсън - Британия Роуд 22

Трудно е да удържаш на темпото на Дорис. Тя се суети наоколо, пълни кофите с въглища, изтупва килимите, пере завесите, смята парите за домакинството. Търка пода на кухнята, застанала на колене със заголени ръце, от нея се лее пот от усилието, а на челото й са залепнали малки рижи къдрички. Щом приключва, грабва коша с прането и излиза през задната врата в градината, където простира дрехите с веща прецизност, като изтупва работните дрехи на Гилбърт, така че да им придаде форма, приглажда гънките на мокрите чаршафи и вече говори как трябва да бели картофи за вечерята. Да я следваш, е като да се опитваш да догониш вече потеглил влак.

Според Дорис добрата домакиня трябва да поддържа дома си чист, да пере всеки вторник, да глади в петък, да се грижи да има хляб и мармалад на масата през уикендите и да пече пандишпанови кексчета за празниците и почивните дни. Несъмнено Силвана би могла да се справи с всички тези неща.

Вече в собствения си дом, Силвана прекарва часове в лутане из стаите, объркана. Забравя да напълни кофите с въглища и не се сеща да премете или да забърше праха. Докато оправя леглата, често си полягва на тях и заспива.

Януш не й дава пари за домакинството. Казва, че изчаква, докато тя усвои системата на паундите, шилингите и пенсовете. Парите тук са странни, банкнотите им са по-големи от полските, а монетите по-тежки. И никога няма да успее да свикне с продоволствените книжки, колкото и често да й ги обяснява Януш.

Януш е добър съпруг. По-добър, отколкото заслужава. Води я на пазар и я научава на имената на вещите от домакинството: осолено говеждо месо, брашно, сапун „Пеърс“, „Боврил“. Той търпеливо й пише списъци за пазаруване на английски език и стои до нея, докато тя ги изчита на мъжа зад щанда в зарзаватчийницата, и я поправя, ако прави грешки.

— Искам да купя семена за цветя — казва Януш, когато са в Улуъртс.

Разглеждат изобилието от ярко оцветени пакетчета със семена. Силвана разпознава някои от рисунките на цветята, но английските им наименования не й говорят нищо.

Януш й подава пакетче с ярка цветна снимка на оранжево цвете.

— Кореопсис, жълтички. Преди няколко години видях една градина в Девън, която беше отрупана с тях. А виж и тези ружи — какъв прекрасен червен цвят. Харесват ли ти? В тази страна царичето вирее добре. Англичаните го използват като почвопокривно растение. Какво мислиш? Имали нещо, което ти се иска да посадиш?

Силвана разглежда пакетчетата, разкошните им опаковки и китните цветове, които обещават.

— Подправки. Бих искала да засадя подправки.

Тя преглежда внимателно ярките пакети и търси картинка на нежен бял цвят.

— Дали имат чоснек?

— Чесън ли? Не, не ми се вярва. Англичаните не харесват острите вкусове. Обаче какво ще кажеш за мента? Или пък магданоз? Те виреят тук.

Силвана се разсейва от Аурек, който е взел един кафяв хартиен плик с боб и дрънка с него до ухото си. Започва да си тананика със затворена уста и да танцува, върти се наоколо и потропва в някакъв ритъм по дървения под, засмян до уши от звука, който твърдите семена издават. Хората започват да ги зяпат.

— Хайде, стига — казва Силвана и внимателно му взима пакета. — Престани с този шум.

— Искаш ли да избереш някои цветни семена? — пита го Януш. — Ти също можеш да помагаш в градината.

Аурек поклаща глава отрицателно. Бавно размахва ръце и се залюлява. После отговаря напевно:

— Дървета. Искам дървета.

Силвана вижда, че Януш е смутен от поведението на момчето, така че го извежда отвън и чака на улицата, докато той плаща за семената. Когато отново се присъединява към тях, Януш си е върнал усмивката на лицето и предишната руменина от неудобство по бузите му е изчезнала.

— Нека влезем в бижутерийния магазин — предлага и повежда Силвана за ръката. Иска да й купи венчална халка, но продавачът им обяснява, че в цялата страна има недостиг. — Сключват се прекалено много бракове, а няма достатъчно злато. Сребро — да, но не и злато.

— Ние вече сме женени — пояснява на търговеца Януш и хваща Аурек за раменете. — Това е синът ни. Не може да нямате някоя златна венчална халка, която да ни продадете. Мога ли да се видя с управителя, ако обичате?

Управителят е мъж с продълговато лице, мръсна риза и протъркани ръкавели. Излиза от офиса си и клати глава с някаква изтормозена търпеливост, която навежда на мисълта, че те не са единствените хора, поискали от него невъзможното този ден.

Януш обяснява, че са женени. Силвана стои до него и се опитва да изглежда като добра съпруга, стиснала здраво ракитената си пазарска чанта, все едно е кадифена вечерна дамска чантичка. Наблюдава учтивата липса на интерес на управителя към брачната им история и объркването на Януш, когато мъжът се опитва да им продаде вместо това часовник.