Аманда Ходжкинсън - Британия Роуд 22

„Семейни забавления за чужденци“ кара съпругата му да се засмее, щом й я показва. На корицата има снимка на домакиня, която държи поднос с пайове. Набраната й престилка се надига до ушите й като бухналите дипли на сладкишите й.

Любимото четиво на Януш е „Как да усвоим британските обноски“. Илюстрацията на предната корица показва двама мъже, които си подават ръка и повдигат шапки един към друг. Януш настоява да я четат заедно.

— Тук нещата се правят по определен начин — казва. — Трябва да ги научите, ако искате да се приобщите.

Прочиства гърлото си, надига въображаемата шапка от главата си и казва:

— Добро утро, госпожо Новак. Как сте днес?

— А вие как сте? — прилежно отговаря Силвана, а на устните й играе бегла усмивка.

— Времето е прекрасно за това време на годината, не смятате ли?

— Да, нъли ? — кикоти се Силвана.

В ъглите на очите на Януш се появяват бръчици от смях.

— Да, нъли — засмива се.

Силвана прехапва устни и се съсредоточава.

— Прекрасно време — повтаря тя и се разсмива насред думата.

— Прекрасно.

— Прекрасно. Прекрасно?

— Изчакай един момент — казва Януш. След малко се връща от кухнята с бутилка. — Взех това днес. Нарича се шери. Трябва да го опиташ. Тук това се пие.

Силвана поема чашата, която й подава.

— А не, не. Не трябва да го пиеш наведнъж. Не е като водка. Тук отпиват една глътка и казват: — Наздраве. Бог да пази краля.

Питието е сладко и тежко, но те пресушават бутилката и танцуват из стаята, докато по радиото звучи Глен Милър, а Аурек лежи по гръб на килима и си издава сам тихи, немелодични звуци. Януш слага порцеланова купа на главата си и се преструва, че е бомбе, а Силвана люлее чадър във въздуха. Гласовете им са звънки и изпълнени със смях.

Докато завърта Силвана в такт с музиката, на Януш му хрумва, че отстрани сигурно изглеждат като младоженци. Като хора, които никога не са били докосвани от войната. Притиска я близо до себе си и се чувства… млад. Млад женен мъж. Съпруг и баща. Това е нещо, което не е изпитвал отдавна. Той ще навакса за годините, които са прекарали далеч един от друг. В тази къща войната и всички ужаси ще бъдат забравени. Предоставен му е втори шанс. Всичко си идва на мястото, тяхното ново начало. Да, мисли си, загледан в лицето на съпругата си. Къщата носи късмет. Даже и да не е била преди такава, вече е .

Кошмарите все още спохождат Силвана почти всяка нощ. Не успява да ги възпре. Животът с Януш й е донесъл някакъв миг спокойствие, но при все това близостта му й връща спомени, които с години е потискала в себе си. Спомени, които заплашват да я сринат. Синът им отпреди войната; градината на родителите на Януш и нейната подравнена морава; Ева, която свири на цигулката си на Аурек, и неговият възторжен, пронизителен смях. Именно там са първите стъпки на Аурек; детето се ухилва с усмивка, която единствено Януш може да предизвика; бащата и синът са неразделни като отражението на облак по повърхността на езеро. Спомени като тези сякаш извират от нея и тя се улавя да плаче по тези изгубени дни.

Сънищата й са мрачни и ужасяващи. Синът й се дави в бездънни води и колкото и да се опитва да го спаси, той винаги се изплъзва от ръцете й и потъва в мастиленосините дълбини. Тя се буди и се мъчи да съдере кожата от пръстите си, мислейки за изгубените деца, за целите групи бездомни деца от улицата, които беше видяла, сираците в лагера. Къде ли са сега? Още ли търсят мъртвите си родители? Не може да избие децата от ума си. Те я преследват нощем. А всички онези жени, търсещи дечицата си, я викаха в сънищата й, умоляваха я да им помогне.

Тя знае, че среднощните й страхове безпокоят Януш, но той не казва нищо. Той е мълчалив и търпелив, но тя се пита дали вече не съжалява, че я е довел в Англия. Със сигурност не си е представял така повторната семейна среща. Дали и двамата не бяха допуснали ужасна грешка?

Една сутрин тя потропва на вратата на Дорис, съседката, която винаги помахва за поздрав и е единствената на улицата, която по някакъв начин зачита присъствието им.

— Бих искала да се науча как да бъда добра английска домакиня — казва Силвана и приглажда престилката си с ръце, опитвайки се да не обръща внимание на Аурек, който я дърпа за ръкава. — Можеш ли да ми помогнеш?

— Да ти покажа как да бъдеш домакиня? — пита Дорис изумено, все едно Силвана й е задала най-глупавия въпрос, който някога е чувала. — Хайде влизай, миличка. Вземи и момчето. Имам тук разни играчки, с които да се занимава.