Аманда Ходжкинсън - Британия Роуд 22

А ако някой ден семейството му в Полша се свърже с него, тогава какво? Какво ще им каже? Те не знаят, че синът му е мъртъв. Трябва да им го съобщи. Имат право да знаят. Докато изнамира лист и писалка, вече не е толкова сигурен. Започва да пише. В горния ъгъл надписва адреса си и датата.

Скъпи майко и татко,

Надявам се това писмо да ви завари в добро здраве. Имам да ви казвам нещо…

После сгъва листа на три и го пъхва в джоба на ризата си заедно с писалката. Взима цигарите си, пали една и излиза отново в градината. Как би могъл да им каже, че внукът им е мъртъв? Ако изобщо някога получат писмото, това ще разбие сърцата им. Той оглежда дърветата си и синьото небе над тях и си припомня деня, в който за пръв път бе взел сина си в ръце. Обичта, която беше почувствал в онзи ден.

Застанал под дъба в дъното на градината, той залюлява напред-назад въжената стълба, която виси от дървената къщичка. Всмуква дълбоко за последно от цигарата си, хвърля фаса на земята, застопорява стълбата, слага крак на най-долната степенка и се изкачва нагоре. Непохватен е, но успява да се покатери на платформата. Пропълзява в бърлогата на Аурек и изчаква очите му да свикнат със светлината. И тогава вижда дървената дрънкалка. Закрепена е за един клон вътре в къщичката. Наистина ли е онази, която бе направил бащата на Силвана? И какво значение има всъщност? Сега си спомня, че тя така и не му беше отговорила, когато я беше попитал. Той беше този, който я бе помислил за семейна реликва.

Взима я. На едната й страна има малък надпис. Произведено в Англия. Януш я разклаща. Дъбът проскърцва от вятъра сякаш в отговор.

Седнал в къщичката със свити колене и облегнат на твърдата кора на дървото, той вади писмото и писалката и отново започва да пише.

Построих на Аурек къщичка на дървото и той й се радва, както аз се радвах на моята като дете. В действителност внукът ви е много по-сръчен, отколкото си спомням да съм бил аз самият. Бих искал да можехте да го видите колко бързо изкачва въжената стълба. Щяхте да се гордеете с него.

Повечето кашони вече ги няма. Единствената стая, в която Тони складира неща сега, е кухнята, но скоро и там няма да има нищо. Ще се местят в Лондон и Тони се опитва да закрие бизнеса възможно най-бързо. Силвана харесва безпорядъка в кухнята. Останалите стаи са чисти и спретнати, но кухнята е пълна с кашони с прах за пране и полуготов крем. Тя е пренесла и камарите с вестници от стълбите вътре. Налага се да се промуши покрай тях, за да се добере до задната врата.

През седмицата, когато Тони е в града, работи в магазина и организира преместването, прекарва цели часове в преглеждане на вестниците с ножица в едната ръка, докато с другата отгръща страниците. Ляга си късно и си мисли за Януш, опитва се да си представи болката му, но нейната собствена е твърде силна, за да може да се постави на мястото му.

Всяка нощ взима папката с изрезките в леглото и спи с нея под възглавницата. Чувства се като квачка с всички тези малки личица под главата си. Отпечатаните снимки оставят следи върху калъфката и чертите на децата се запечатват върху памучния плат. Заради тях тя никога не пере тази калъфка. Толкова много деца, но тя ще ги побере всичките.

Нощем ръцете й докосват изрезките, а глухият, неизменен шум на морето и вятъра отвън я унася в неспокоен сън. В сънищата й децата излизат изпод косата й и танцуват на леглото, хващат се за ръце и пеят, а нейният собствен мъртъв син се надига от ръчната количка, която беше неговият гроб, и одеялата изпопадат около него. Завивките й натежават от тежестта на децата. Всички дечица, момченцата и момиченцата, непорочните души, идват при Силвана и тя иска прошка от всяко едно от тях. Надигат се от плитки гробове, бомбоубежища, затворнически килии и незнайни гори и забравят миналото си, биват освободени и отиват там, където никой не може да ги нарани.

На сутринта те са изчезнали, върнали са се обратно под възглавницата и Силвана става, измива се със студена вода и обръща охлузеното си лице към новия ден.

Прозорците са заковани отвън, а на вратата е окачена табела с планово разрешение за смяна на дейността. Магазинът за домашни животни ще става фризьорски салон. Януш се врътва на пети и бързо се отдалечава. Върви по павирания път и излиза на пазарския площад. Прекосява го с дълги крачки, почти на прескоци, като смущава гълъбите, насъбрали се там. После си купува чай и кифличка от „Дебенхамс“.