— Алиби ли? За какво?
— Стига! — Магнатът размаха бащински пръст. — Не ми замазвай очите. Виж само колко бързо мина продажбата!
Банкерът отпи от брендито.
— Не бива да го обсъждаме тъй лековато. Особено когато са замесени и други лица.
(Това беше друга негова тактика: винаги да си дава вид, че не желае да говори.)
— Другите да вървят по дяволите! — възкликна Манъринг. — „Бива“ и „не бива“ също да вървят по дяволите! Хайде, изплюй камъчето! Говори!
— Ще ти кажа, но няма нищо незаконно — рече Фрост не без известно задоволство, понеже обичаше да изтъква невинността си. — Продажбата беше напълно законна и в нея няма нищо гнило.
— И как ще го обясниш тогава?
— Кое?
— Развоя на събитията!
— Съвсем лесно е за обяснение — отвърна той спокойно. — Един от първите, които са узнали за смъртта на Кросби Уелс, е бил Бен Льовентал, тъй като е отишъл да интервюира онзи политик веднага след пристигането му в града, за да пусне новината в сутрешния брой. А политикът, Алистър Лодърбак, идвал направо от дома на Уелс, той бил намерил тялото. И разбира се, разказал на Льовентал.
— Хитрец е този евреин — отбеляза с известно възхищение Манъринг. — Винаги на точното място в точното време, а?
— Сигурно — отвърна Фрост, защото не желаеше да се ангажира с конкретно мнение. — Та, както казах, Льовентал научил първи за смъртта на Уелс. Още преди лекарят да пристигне в дома на саможивеца.
— Но не той купи имуществото — обади се магнатът. — Земята.
— Да, обаче е знаел, че Клинч търси възможност за инвестиция, и е решил да му направи добро и да му съобщи новината, че скоро имуществото на Уелс ще бъде обявено за продан. На сутринта Клинч дойде при мен с готово капаро и изрази желание да купи имота. Това е всичко.
— Не, не е.
— Уверявам те.
— Мога да чета между редовете, Чарли — заяви Манъринг. — „Решил е да му направи добро“! От милостиво сърце, а? Точно Льовентал ли? Знаел е за златото! Двамата са забъркани заедно, Льовентал и Клинч. Залагам си шапката.
— Дори и да е така — сви рамене Фрост, — аз нямам нищо общо. И те уверявам, че продажбата на имуществото е напълно законна.
— Законна! Кой го твърди — банкерът! Но ти още не си отговорил на въпроса ми. Защо продажбата мина толкова бързо?
Фрост не трепна.
— Просто защото нямаше никакви бумащини. Кросби Уелс нямаше нищо, нито дългове, нито застраховка, нито завещание. Дори и документи нямаше.
— Нямал е и документи?
— В дома му не намериха нищо. Нито акт за раждане, нито билет, нито разрешително за добив на злато. Абсолютно нищо.
Манъринг завъртя пурата между пръстите си.
— Нямал е и документи — повтори той. — Какво мислиш за това?
— Не знам — рече пак банкерът.
Не обичаше да го притискат да споделя мнението си.
— Може някой да ги е изгорил. За да се отърве от тях.
Фрост се намръщи леко.
— Кой?
— А този политик, Лодърбак. Дето е открил трупа. Може той да е забъркан някак. Може той да е казал на Льовентал за скритото в къщата съкровище. Може да е видял златото, да го е споменал пред Льовентал и евреинът е пошушнал на Клинч! Не, в това няма смисъл — добави той, отхвърлил хипотезата си. — Не би спечелил нищо, нали? Евреинът също. Освен ако не са се разбрали да получат определен дял…
— Никой нищо няма да получи — обади се Фрост. — Златото е под запор в банката. Никой не може да го вземе. Поне докато не се изясни работата с вдовицата.
— А, да, вдовицата! — извика доволно Манъринг. — Това се вика обрат, нали? Какво ще кажеш за нея? Аз я познавам, но отбележи, само я познавам, нищо повече. Грийнуей е моминското ѝ име. Не съм чувал да я наричат госпожа Уелс, всички ѝ викаха Грийнуей. Хваща окото, нали, Чарли?
Банкерът сви рамене.
— Тя разполага със съответните документи. Ако брачното свидетелство се окаже законно, продажбата ще бъде обявена за нищожна и златото ще отиде при нея. Това е вече в ръцете на бюрократите.
— А харесва ли ти, това те питах.
Фрост се намръщи подразнено.
— Изглежда добре. Намирам я за доста красива.
Той пъхна пурата в ъгълчето на устата си и я стисна здраво, което му придаде леко напрегнат вид.
— Да, тя е красавица — закима магнатът. — Красавица и половина! Върти мъжете на малкия си пръст! Предполагам, че така е станало и с горкия Кросби Уелс, и на него му е завъртяла главата като на всички останали.
— За мен бракът им е пълна загадка — призна младият мъж. — Какво би могъл да предложи старец като Кросби Уелс дори и на една невзрачна жена, да не говорим за красавица? Не мога да си обясня какво я е привлякло, макар че ми е напълно ясно какво е привлякло него.
Читать дальше
