— И защо се притесняваш тогава? Нали можеш да го докажеш? Извади регистъра си, рецептите…
— Трябва да мислим не само за нашата роля в този пъклен замисъл, а за цялото — отговори аптекарят, който, щом се разпалеше, не повишаваше глас, а заговаряше по-тихо. — В един кюп сме. Ако проследим нишката назад, ще открием и кой стои в дъното. Всичко е свързано.
— Тоест ти смяташ, че е било предварително планирано?
Причард сви рамене.
— Ако питаш мен, е убийство.
— Умишлено убийство — поправи го Нилсен.
— Каква е разликата?
— Разликата е в тежестта на обвинението. Ако убийството е умишлено, ще ни осъдят не само за престъплението, а и за намерението да го извършим. Само че Кросби, както много добре знаеш, е умрял от естествена смърт.
— Така се твърди — рече Причард. — Но ти вярваш ли на лекаря? Или си готов да грабнеш лопата и сам да изровиш тялото?
— Пфу, противно!
— Чуй какво ще ти кажа: в гроба няма да намериш само един труп.
— Престани!
— Емъри Стейнс — продължи непреклонно аптекарят. — Какво, по дяволите, е станало с него, ако не е бил убит? Да не мислиш, че се е изпарил във въздуха?
— Не, разбира се.
— Уелс е мъртъв, Стейнс е изчезнал. И то само в разстояние на няколко часа. Два дни по-късно Уелс е вече заровен, а нима има по-добро място да скриеш труп от чужд гроб?
Джоузеф Причард винаги търсеше скритите подбуди, спотайващата се под повърхността истина — конспирациите го опияняваха. Той изграждаше убежденията си така, както другите градяха зависимости — убежденията бяха неговият опиат, — и подхранваше вярата си с пламенната страст на новопокръстен. Тази екстатична крайност се пренасяше и в размишленията върху собствената му личност. Щом нещо обезпокоеше подземните води на съзнанието му, аптекарят се гмуркаше вътре, стремеше се да навлезе по-дълбоко, риташе силно, целенасочено, сякаш искаше да достигне до богатите на ценни залежи глъбини на своите мрачни фантазии или пък да се удави.
— Това са необосновани предположения — възрази Нилсен.
— Погребани са заедно — заяви Причард и се облегна тежко. — Залагам живота си.
— Какво значение има какво предполагаш и какво залагаш? — избухна търговецът. — Нали не си ги убил ти? Никого не си убил. Друг да му мисли.
— Но някой определено иска да извърти нещата така, че да изглежда, все едно съм ги убил аз. И същият този някой те прави на глупак и те праща за зелен хайвер!
— Това е така само на пръв поглед.
— Съдебните заседатели едва ли ще си губят времето за втори!
— Стига — въздъхна уморено Нилсен. — Нали не смяташ наистина…
— Че ще се стигне до съд ли? Не бъди глупак. Емъри Стейнс е кралската особа на Хокитика. Колкото и странно да звучи. Хора, които не могат да посочат губернатора сред група пияници, познават Стейнс по име. Няма никакво съмнение, че ще има разследване. Дори и да беше паднал по стълбите и да си беше счупил врата пред десетина свидетели, пак щеше да има разследване. Нужно е само една нишка да го свърже с Кросби Уелс — най-вероятно тялото му, когато го намерят, — и ще стигнат до теб. Ти си съучастник. Ще те изправят в съда. И тогава какво ще кажеш в своя защита?
— Че аз, че ние не сме заговорничели…
Но той не довърши, не виждаше смисъл да продължава.
Причард не наруши мълчанието. Взираше се напрегнато в домакина и чакаше. Накрая търговецът отново отвори уста и се помъчи да обобщи спокойно и делово:
— Не бива да крием нищо. Трябва сами да отидем да съобщим…
— И да рискуваме да ни обвинят? — Гласът на аптекаря се беше снишил почти до шепот. — Та ние не знаем кой друг е набъркан! Ако Стейнс е убит — виж, дори и да не вярваш на останалото, не може да не признаеш колко е странно съвпадението, че той изчезна точно в този момент. Ако е бил убит — нека да приемем, че е така, — значи го е направил някой в града.
Нилсен се опита да си придаде високомерен вид и с патос поде:
— Няма да седя и да чакам с примка на врата…
— Не ти предлагам да седим и да чакаме.
Надменността на търговеца постихна.
— А какво?
Причард се усмихна.
— Каза „с примка на врата“. Да последваме въжето!
— Към банкера ли?
— Чарли Фрост? Може би.
Нилсен поклати глава недоверчиво.
— Чарли не е измамник. И той се изненада, когато се появи златото.
— Не е толкова трудно да се престориш на изненадан. А онзи, който купи земята? Клинч от „Скарата“? Явно някой му е подсказал.
Търговецът пак поклати глава.
— Не вярвам.
— Помъчи се да повярваш.
Читать дальше
