— И никога повече не си го виждал?
— Аха.
— И не си чувал за него?
— Аха.
— А момичето, Лидия Уелс?
Лодърбак се изсмя грубо.
— Лидия Уелс не е никакво момиче. Не знам какво е, но не е момиче, Томас. Не е момиче…
Това обаче не отговаряше на въпроса на Балфор.
— Тя е тук, в Хокитика — напомни той.
— Да, каза ми — рече мрачно политикът и млъкна, явно нямаше желание да говори повече.
Какъв чудат, своенравен звяр е раболепието! Колко непредсказуемо мята глава и се измъква от юздите, които само си е надянало! Възхищението, което Балфор изпитваше към Лодърбак и което толкова лесно се беше превърнало в сприхава раздразнителност, сега преля като потоп в презрение. Да загуби толкова много, и то заради любовница! Заради чужда съпруга!
Въпреки стремежа си да съди другия, презрението е чувство, което носи известна яснота. Томас Балфор наблюдаваше как приятелят му пресушава чашата и щраква с пръсти да донесат нова кана и изпитваше надменност, но след това надменността бе заменена от недоверие, а недоверието — от прозорливост. В историята на Лодърбак имаше моменти, които все още не си пасваха напълно. Например навременната смърт на Кросби Уелс. Политикът тепърва трябваше да даде обяснение за това съвпадение, както и да посочи защо смята, че Карвър и Уелс са били братя! Ами Лидия Уелс, която беше долетяла да предяви претенции за наследството след смъртта на саможивеца толкова бързо, че капитанът на пристанището я беше попитал на шега дали в пощата в Хокитика не са сложили телеграф? Балфор беше сигурен, че не му е била споделена цялата истина, но не знаеше поради каква причина тя е била скрита от него. Кого защитаваше Лодърбак? Само себе си ли? Или и някой друг?
Очите на Лодърбак се бяха избистрили. Той се приведе напред и заби показалец в масата.
— Знаеш ли — рече, — току-що ми мина през ума една мисъл. За Карвър. Ако името му наистина е Карвър, значи продажбата на кораба е нищожна. Не можеш да се подпишеш на документа за собственост с чуждо име.
Превозвачът не отговори. Новата представа за Лодърбак, която беше изникнала в ума му, и критическата дистанция, която изведнъж се беше отворила като бездна от съмнения между двамата, бяха погълнали изцяло вниманието му.
— А дори и името му наистина да е Уелс — добави Лодърбак още по-въодушевено, — дори и да е така, Лидия не може да е била омъжена за двамата едновременно, нали? Ти самият го каза: лъже или за брака, или за името!
Едно момче донесе нова кана вино. Балфор я взе и напълни чашите.
— Може да не е било едновременно — рече той, докато наливаше. — Може да се е развела с единия и после да се е омъжила за другия… брат.
Подхвърли последната дума изпитателно, но събеседникът му, развълнуван от новопоявилата се възможност, не го забеляза.
— Дори и да е така — рече той, — дори и името на Карвър наистина да е Карвър, то подписът му е фалшив и в такъв случай продажбата на кораба е нищожна. Уверявам те, Томас, при всички случаи сме го хванали натясно. Уличихме Карвър в собствените му лъжи!
Облекчението го беше направило безразсъден.
— И сега какво — попита Балфор, — ще го издадеш ли?
Очите на Лодърбак искряха.
— Ще го изоблича — заяви той. — Ще изоблича Франсис Карвър и ще си върна „На добър час“!
— Ами отмъстителят?
— Кой отмъстител?
— Онзи, който преследвал Карвър. Дето имал блесна за теб.
— Нищо не се е чуло за него — отвърна политикът. — Сигурно си го е измислил.
— Значи не е убил никого, така ли? — подхвърли Балфор. — Не е убиец?
— Мерзавец е със сигурност — заяви Лодърбак и удари с юмрук по масата. — Мерзавец и лъжец! И крадец! Но аз ще го хвана. Ще го накарам да си плати.
— Ами изборите? А Каролайн?
Каролайн беше съпругата му.
— Няма да рискувам — отсече надменно Лодърбак. — Ще действам тайно. Ще го хвана с договора. Ще го изнудя, както гой мен. На зла круша — зъл прът.
Превозвачът поглади брада, без да отделя погледа си от него.
— Е, по-полека.
— Най-вероятно Карвър е унищожил своето копие от договора за продажба, ако то е доказателство за лъжата му… Може би е добре да заверя моето нотариално, за всеки случай.
— По-полека — повтори Балфор. — Не се впускай презглава.
Лодърбак обаче вече се беше надигнал развълнувано.
— Не, няма нужда, мога да започна веднага! — възкликна той. — Знам къде е договорът. В моя сандък, който е при теб.
Превозвачът застина. Лицето му почервеня. Той отвори уста да отговори, но после — от страх — я затвори безмълвно.
Читать дальше
