Елинор Катън - Светилата

— И кое е находището?

— Не помня името — отвърна Анна.

— Откъде получихте тези сведения?

Тя се поколеба.

— Предпочитам да запазя източника в тайна.

Адвокатът изглеждаше заинтригуван.

— Може да проверим дали е вярно. Златото е част от имуществото на Уелс, така че трябва да е било описано. Чудно, че не се е чуло за това досега. Сигурно някой в банката нарочно си е замълчал.

— Ако е вярно — попита Анна, — това означава, че златото е мое, нали така? Две хиляди лири от него принадлежат на мен. Защото така се казва в този документ.

— Госпожице Уедърел — рече Фелоус, — такава сума не сменя лесно притежателя си. Боя се, че не е толкова просто, като да напишеш чек. Но в същото време бих допълнил, че имате късмет, че дойдохте при мен точно днес. Искът на госпожа Уелс току-що беше одобрен и в момента тече процедурата за изплащане на наследството. Аз обаче мога да наложа запор на парите, докато измислим какво да предприемем по-нататък.

— Добре — кимна тя, — ще го направите ли?

— Ако се съгласите да ме наемете за свой адвокат, ще направя каквото мога — отвърна той. — Таксата ми е две лири на седмица, разходите са отделно. Заплаща се предварително, разбира се.

Тя поклати глава.

— Не мога да ви платя сега. Нямам никакви пари.

— Може да вземете назаем — предложи Фелоус, като отмести поглед. — Боя се, че съм изключително стриктен по отношение на финансовата страна, не приемам обещания и не допускам изключения. Не е лично отношение, върви си със занаята.

— Не мога да ви платя сега — повтори Анна, — но ако се съгласите, ще ви платя тройно, когато получа парите.

— Тройно? — Адвокатът се усмихна. — Делата често се проточват дълго, госпожице Уедърел, а понякога и не дават резултат. Няма никаква гаранция, че ще получите тези пари. На госпожа Уелс ѝ трябваха два месеца, за да одобрят иска ѝ, а както личи, въпросът още не е приключен окончателно!

— Тройно до сто лири — рече твърдо тя. — Но ако направите така, че да получа парите до две седмици, ще ви платя двеста, и то в брой.

Фелоус вдигна вежди.

— Виж ти. Доста смело.

— Върви си със занаята — отвърна Анна.

Тук обаче тя допусна грешка. Адвокатът се ококори и веднага се дръпна. Милостиви Боже, та тя беше уличница, осъзна той и изведнъж цялата история изплува в главата му. Това беше уличницата, която се беше опитала да сложи край на живота си на пътя за Кънери в деня, когато Стейнс беше изчезнал и Уелс беше умрял! Фелоус беше отскоро в Хокитика, не беше срещал Анна Уедърел и не беше разпознал името ѝ. Едва след дръзкия ѝ отговор се сети коя е.

Анна погрешно изтълкува притеснението му като колебание.

— Приемате ли условията ми, господин Фелоус?

Той я огледа от глава до пети и отвърна студено:

— Ще проверя в Запасна банка дали златото наистина е било на кюлчета. Ако се окаже, че това, което сте чули, е вярно, ще изготвим договор. В противен случай, боя се, че не мога да ви помогна.

— Много сте мил.

— Не ми излизайте с тези номера — сряза я грубо Фелоус. — Къде да ви намеря след, да речем, три часа?

Анна се поколеба. Не можеше да се върне в „Скитническа слука“. Нямаше пари в себе си, но можеше да помоли някой стар познат да я почерпи нещо в някое от заведенията на „Гуляйджийска“.

— По-добре аз да дойда тук — рече тя.

— Както желаете — кимна адвокатът. — За всеки случай нека се уговорим за пет часа.

— Пет часа днес — повтори Анна и протегна ръка към обгорелия документ, но Фелоус вече отваряше портфейла си да го прибере.

— По-добре да остане при мен — рече той. — Поне засега.

Теру Тафарей подскачаше с леко сърце по камъните в плитчините на река Арахура, беше тръгнал към брега на океана. Беше прекарал един месец с група земемери в долината Дисепшън и кесията му беше пълна, на всичкото отгоре сутринта беше попаднал на чуден кахуранги пунаму , от чиято тежест вързопът на гърба му се полюшваше при всяка крачка.

В Маухера вече беше време за беритбата на кумара: Тафарей го знаеше, защото на северното небе, ниско над хоризонта, се беше появила звездата Уануи, която изгряваше след полунощ и залязваше преди разсъмване. Народът му наричаше този месец пу ту те ранги — „пръта, който подпира небето“, тъй като през нощта Те икароа образуваше светла дъга, която минаваше от север на юг по черния свод. Над нея, на север, беше Уануи, отдолу, на юг, оставаше Аутахи, а вътре в нея, високо над главите, грееше червеният бисер на Рехуа, за един кратък миг всяка вечер небето се превръщаше в същински компас с прашната ивица на звездите за стрелка. При изгрева на Уануи се прибираше реколтата, след това идваше пенга уа уа 10 10 Единайсетият лунен месец в календара на маорите, време за беритба, съответства на нашите април-май. — Б.пр. , грудките се струпваха на купчини край нивята, за да бъдат прегледани и преброени, после се прибираха в хранилища или се заравяха в ями за настъпващата зима. След пенга уа уа идваше краят на годината или, както казваха тохунга , „годината умираше“.