Манъринг разкопча палтото и показа пистолетите на кръста си.
— А знаете ли това какво е? И за какво се използва?
— Да — отвърна Гаскоан, без да трепне. — Капсулни револвери, изстрелват по шест патрона за шест секунди.
— Седем, ако трябва да бъдем точни — поправи го Манъринг.
— Второ поколение смит и уесън. Седем патрона. Но наистина за шест секунди.
Французинът отново дръпна от цигарата си.
Магнатът сложи ръце на кобурите и се усмихна.
— Ще ви помоля да ме поканите в дома си, господин Гаскоан.
Французинът не отговори, но след малко угаси в рамката на вратата цигарата, хвърли угарката, отдръпна се и с пресилена любезност му даде знак да влиза. Манъринг плъзна поглед из стаята, като за миг го задържа върху леглото. Щом Гаскоан затвори вратата, гостът се обърна и попита:
— На кого сте верен?
— Не съм сигурен, че разбирам въпроса ви — отвърна Гаскоан.
— Искате да ви направя списък с приятелите си ли?
Манъринг го изгледа кръвнишки.
— Тогава ще ви попитам другояче. Верен ли сте на Анна?
— Да. До определена степен, разбира се.
Той се настани на креслото с раирана дамаска, без да покани госта да седне.
Магнатът скръсти ръце зад гърба си.
— Значи, ако знаете, че тя се е забъркала в някаква афера, няма да ми кажете.
— Зависи от конкретната ситуация. За каква „афера“ намеквате?
— Готов ли сте да излъжете, за да я прикриете?
— Съгласих се да се погрижа за определена сума пари заради нея. Скрих ги под леглото си. Но това вече го знаете. Така че явно отговорът на въпроса ви е отрицателен.
— И защо сте ѝ верен? До определена степен.
Ръцете на Гаскоан лежаха отпуснати върху подлакътниците на креслото, той седеше спокойно като крал на престола си. Обясни, че се е погрижил за Анна след освобождаването ѝ от затвора преди половин месец и след това двамата са се сприятелили. Било му жал за нея, смятал, че я използват нечестно, но не били много близки и не бил плащал за компанията ѝ. Черната рокля принадлежала на покойната му съпруга. Дал я на уличницата от милосърдие, тъй като след престоя в затвора дрехите ѝ не ставали за нищо. Не очаквал тя да обяви траур и дори бил разочарован от този развой на събитията, тъй като я смятал за красива и привлекателна и му се искало да ѝ се наслади по обичайния начин.
— От думите ви не става ясно защо под леглото ви е скрито злато — вметна Манъринг.
Секретарят на съда вдигна рамене. Беше твърде уморен и ядосан, за да лъже.
— Сутринта след смъртта на Кросби Уелс Анна се събудила в затвора с голямо количество злато в себе си. Пришито към корсета ѝ. Не знаеше откъде се е появило и естествено, беше много уплашена. Помоли ме за помощ. Реших, че е най-добре да го скрие, тъй като не знаехме кой и защо го е пришил към роклята. Все още не сме го оценили, но според мен стойността му възлиза на повече от сто лири. Това, господин Манъринг, е цялата истина, поне доколкото ми е известна на мен.
Магнатът мълчеше. Обяснението всъщност не изясняваше нищо.
— Длъжен съм да добавя — продължи Гаскоан, — че ме обидихте неимоверно, като без дори да ме помолите за обяснение, ме обявихте за виновен. Изобщо не ми е приятно да ми нарушават почивката и да отнемат от времето ми, и то по такъв войнствен начин.
— Спестете си приказките. Войнствен друг път! Да не би да съм ви заплашил с оръжие? Или да съм влязъл насила в дома ви?
— Да, не сте, но все пак е по-добре да свалите колана си.
— Да го сваля? — възкликна презрително Манъринг. — И да го оставя в средата на масата, сигурно така, че да е на равно разстояние от нас, а вие да скочите към него и аз да се окажа по-бавен, тъй ли? Няма да се хвана на този номер, виждал съм го вече.
— В такъв случай ще ви помоля друго: присъствието ви в дома ми да трае колкото се може по-кратко. Ако имате още въпроси, задайте ги, макар че вече ви казах всичко, което знам за златото.
— Вижте — поде магнатът. (Беше учуден как така изведнъж е загубил надмощието си.) — Нямах намерение да се караме.
— Напротив — отвърна Гаскоан. — Навярно сега съжалявате, но точно такова беше намерението ви.
Манъринг изруга.
— За нищо не съжалявам! — извика той. — За нищичко!
— И заради това сте толкова спокоен, а?
— Чуйте какво ще ви кажа — рече Манъринг, но не успя да продължи, тъй като в този момент на вратата се почука настоятелно.
Секретарят на съда веднага стана. Магнатът разтревожено отстъпи няколко крачки и извади револвер от кобура. Отпусна го до бедрото си, за да не се вижда, и кимна на домакина да дръпне резето.
Читать дальше
