На прага стоеше Харалд Нилсен, наперено размахал бастун и със също тъй наперено вирнат цилиндър. Той кимна и тъкмо да се представи, когато зърна над рамото на Гаскоан Дик Манъринг, който стоеше непохватно с отпусната край тялото ръка. Търговецът се разсмя.
— Гледай ти! Май пак съм две крачки след теб, Дик. Където и да отида днес, навсякъде все теб заварвам! Здравейте, господин Гаскоан. Името ми е Харалд Нилсен, радвам се да се запознаем. Надявам се, че не ви безпокоя.
Гаскоан се поклони любезно, макар и със студено изражение.
— Ни най-малко — рече той. — Моля, заповядайте.
— Идвам да поговоря с вас за Анна Уедърел — продължи ведро Нилсен, докато триеше ботушите си, — но виждам, че са ме изпреварили!
Секретарят на съда затвори вратата и попита:
— Та какво за Анна?
В същото време се обади Манъринг:
— По-кротко, Нилсен!
Търговецът се обърна към домакина и каза:
— Ами става дума за нещо много странно. Навярно не е за пред всички. Вижте, не желая да се натрапвам. Мога да дойда друг път, когато не сте зает.
— Останете, моля ви — отвърна Гаскоан. — Господин Манъринг тъкмо си тръгваше.
Магнатът се подразни, че го гонят.
— За какво става дума? — попита той Нилсен.
Нилсен се поклони леко.
— Въпросът е изключително деликатен, прощавай.
— Деликатен друг път! — извика Манъринг. — Няма нужда да криеш от мен, по дяволите, и двамата сме в кюпа! За вдовицата ли става дума? Или за златото?
Търговецът премига объркано.
— Съкровището на Уелс ли имаш предвид? — Той се обърна към Гаскоан. — И вие ли сте замесен в това?
Секретарят на съда изведнъж се подсмихна.
— Към мен валят въпроси от всички страни. И вие ли носите пистолети, господин Нилсен? Ако е така, признайте си.
— Не нося пистолети — отвърна Нилсен. Обърна се към Манъринг и видя револвера в ръката му. — Това пък за какво ти е? Какви ги вършиш?
Магнатът не отговори, не виждаше какво може да каже, без да издаде това, което искаше да скрие от Нилсен, и другото, което искаше да скрие от Гаскоан. Поколеба се, съжаляваше, че е споменал за вдовицата и златото.
— Господин Манъринг ми показваше новите смит и уесън — подхвърли спокойно Гаскоан. — Барабанът им побира седем патрона.
— О! — Търговецът обаче продължаваше да гледа подозрително. — И защо?
Обясненията на Манъринг отново заседнаха в гърлото му. Той не желаеше Нилсен да разбере за скритото под леглото злато, но не желаеше и Гаскоан да узнае за главозамайващата мистерия около Кросби Уелс, Ах Кю, Ах Сук, опиума и всичко останало, което щяха да обсъдят довечера в „Короната“.
— Въпросът е деликатен — обади се отново вместо него Гаскоан и се приведе доверително към Нилсен. — Мога само да ви кажа, че господин Манъринг разполага с източник на достоверна информация за Анна Уедърел, а тази информация пристига с посредничеството на господин Едгар Клинч.
— Достатъчно! — извика Манъринг, развързал най-сетне езика си. — Нилсен, какво си узнал за Анна? За какво става дума?
Нилсен изтълкува погрешно настояването му да заговори. Спомни си, че в бележката на Причард се споменават пистолетни изстрели, Анна и непряко Едгар Клинч — аптекарят беше написал, че днес следобед в стаята на Анна в „Скарата“ се е случило нещо. Разбира се, помисли си търговецът, това беше същият „деликатен въпрос“!
— Вижте — рече той, вдигнал ръце, — струва ми се, че в крайна сметка говорим за едно и също. Щом господин Гаскоан е посветен в тайната, по-добре да изчакаме да се съберем и тогава да споделим какво сме узнали. Да не разказваме всичко по два пъти. Ще ви видя после в „Короната“, нали?
Манъринг въздъхна.
— Боя се — рече Гаскоан, — че нито съм посветен в тайната, нито съм канен в „Короната“.
Възцари се мълчание. Французинът местеше поглед от Нилсен към Манъринг и обратно, магнатът се взираше укорително в Нилсен, на чието лице се беше изписало виновно изражение.
— Стана тя, каквато стана — измърмори Манъринг. Изруга, прибра револвера и насочи пръст към Гаскоан. — Добре, няма друг изход, макар че хич не сте добре дошъл и проклет да съм, ако не ви държа под око до края на вечерта и след това! Облечете се. Идвате с нас.
В която Уолтър Муди размишлява над загадката, научаваме какво се е случило, докато е идвал от Дънидин, и пристига нечакана вест.
В пушалнята на „Короната“ се спусна тежка тишина, за миг сковала дъха на присъстващите и дима, който се виеше от лулите, цигарите и пурите.
Читать дальше
