— Довиждане.
— Довиждане. После ще ми разкажеш за представлението. Нали?
— Може да отидем заедно някой път. Макар че билетите са за довечера. Но може после пак да отидем.
— Да — кимна Нилсен. — Другата седмица. След като се пооправя.
Той изчака разочарованият му служител да излезе и да затвори тихо вратата. После разгъна писмото от Причард и пристъпи към прозореца на светло.
Х, потвърждавам. Но виж какво: днес следобед се случи нещо странно в стаята на Анна. Имаше и пистолетни изстрели. Ще обясня всичко, като се видим. Свидетел беше О. Г., секретарят на съда. Може би е добре да говориш с него, щом ще се правиш на детектив. Каквото и да е намислила Анна, сигурен съм, че О. Г. е в течение. Вярваш ли му? Аз не бих му се доверил, но както се казва, съдебните заседатели още не са се произнесли. Унищожи писмото!
Дж. П.
Ф
В късния следобед Томас Балфор се върна в „Палас“ с намерението да открие Кауъл Девлин, капелана, който сутринта беше подслушал разговора с Лодърбак. Искаше да се извини за грубостта си и също така — всъщност това беше по-наложителното — да го разпита за връзката му с изчезналия златотърсач Емъри Стейнс. Беше сигурен, че посещението на свещеника в редакцията на „Уест Коуст Таймс“ е по някакъв начин свързано с Кросби Уелс.
Девлин обаче го нямаше и работниците в кухнята осведомиха Балфор, че свещеникът си е тръгнал преди няколко часа. Нямаше го и в палатката му на брега, нито пък в тъмницата, църквите, магазините, заведенията с билярд и на вълнолома. Балфор обикаля унило няколко часа из Хокитика и тъкмо се канеше да се откаже и да се прибере у дома, когато най-сетне го зърна. Капеланът вървеше по „Гуляйджийска“ с много по-висок и едър мъж. Превозвачът прекоси улицата и тръгна към тях. Вече беше вдигнал ръка да привлече вниманието на свещеника, когато установи, че спътникът му е младият маор, с когото беше разговарял сутринта и с когото също се беше държал непростимо.
— Здравейте! — извика той. — Отче Девлин! Не е за вярване! Точно вас търся! Здрасти, Тед, радвам се да те видя.
Тафарей не отговори, но Девлин се усмихна.
— Виждам, че сте научили името ми. Боя се обаче, че още не знам вашето.
Превозвачът протегна ръка.
— Томас Балфор — представи се той и се усмихна широко. — Да, минах през „Таймс“ да поговоря с Бен Льовентал и там стана дума за вас. Честно казано, от няколко часа ви издирвам. Искам да ви питам нещо.
— В такъв случай срещата ни е двойно благословена — отвърна капеланът.
— Въпросът ми е за Емъри Стейнс — прекъсна го Балфор. — Чух, че сте разпитвали за него. Искали сте да узнаете кой е публикувал обявлението във вестника. Бен го спомена. И мен ме загложди каква е връзката ви с него, със Стейнс де, и откъде го познавате.
Кауъл Девлин се поколеба. Истината бе, че беше видял името на Емъри Стейнс — беше едно от трите в акта за дарение, който беше прибрал от печката на Кросби Уелс ден след смъртта му. Не беше показал документа на никого и беше решил да го пази в тайна, докато не научи повече за хората, за които се отнася. Дали да излъжеше Балфор? Не искаше да го прави, но навярно можеше да мине с част от истината. Той прехапа устна.
Превозвачът долови колебанието му и погрешно го разтълкува като укор. Вдигна ръце и възкликна:
— Чуйте ме само! Да ви разпитвам на улицата, и то в такова време, дето човек, спре ли се навън, за миг става мокър до кости! Не, не, по-добре да идем да хапнем. Нещо топло, а? Няма смисъл да приказваме на дъжда, когато и от двете ни страни има прекрасни заведения с добра обстановка!
Капеланът хвърли поглед към Тафарей, който въпреки неприязънта си към Балфор видимо се беше посъживил при споменаването на храна.
Балфор се прокашля, тупна се с юмрук по гърдите и се свъси.
— Сутринта не бях на себе си, не знам какво ми беше станало. Съжалявам, искам да се извиня и на двама ви. Нека седнем да хапнем и да пийнем като приятели. Хайде, елате, позволете ми да ви почерпя в знак на извинение.
След няма и минута тримата вече се бяха настанили около една ъглова маса в „Максуел“. Балфор, който винаги с радост поемаше ролята на щедър домакин, поръча три бульона, хляб, черен пудинг, сирене, сардини в зехтин, задушени моркови, порция миди и дамаджанка тъмна бира. Прояви благоразумие да не повдига въпроса за Кросби Уелс и Емъри Стейнс, докато шегите му не утолят глада и жаждата си, като вместо това насочи разговора към лова на китове, за който и тримата имаха романтична представа и можеха да говорят много. Когато три часа по-късно се появи Бенямин Льовентал, той ги намери в задушевна дружеска обстановка.
Читать дальше
