Чарлс Буковски - Записки на стария мръсник

Обичай ме,

Меги

Дали това се е случило някога на Балзак или Шекспир, или Сервантес? Надявам се не. Най-лошото изобретение на човека има три глави: пощенската кутия, пощальонът и писачът на писма. Имам една синя кутия за кафе, пълна с писма, на които не съм отговарял, имам кашон в килера, пълен с писма, на които не съм отговарял, кога ли тия хора се напиват, чукат, печелят пари, спят, къпят се, серат, ядат, режат си ноктите? И Меги е начело на тая сюрия: обичай ме, обичай ме, обичай ме.

Един 14-инчов кур може и да ме изкара от това положение, или да ме вкара, или да стане по-лошо. При това, което имам, вече достатъчно проблеми съм си навлякъл.

В онези дни обикновено в стаята ми имаше някой, независимо дали бях там или не. Обикновено не се знаеше кой ще е там и кой няма да е там. Просто някой, голям човек, но не особено благочестив, винаги имаше купон, купон в смисъл: продължение на късмета и начините: два долара и малко дребни купуваха цяла стая приказки и електрическа светлина, предостатъчна за шест-седем души.

И така, една вечер, всички лампи загасени, аз се събудих в леглото пиян, обаче с бистър ум, нали разбирате, изведнъж ми се избистриха мръсните стени, тоталната липса на цел, тъгата, всичкото, и се надигнах на лакът, и се огледах, и като че всички си бяха отишли, само ония празни бутилки от вино, осветени от лунната светлина. Гадно тежко чакане на сутринта, озъртам се в леглото и гледам човешка фигура, някаква женска беше решила да остане с мен – това си беше любов, това си беше смелост, мамка му, кой всъщност можеше да ме понася? Всеки, който би могъл да ме понася, трябва да има доста милостива душа. Просто трябваше да наградя тази сладичка, мъничка сърничка за волята, прозорливостта и смелостта да остане с мен. Каква по-хубава награда от това да я изчукам в гъза? Бях се натъкнал на странен род жени, странно племе жени и никоя не бе искала отзад, така че никога не го бях правил по този начин и все ме глождеше, по едно време щом се напиех, само за това можех да говоря. Ще подхвърля на някоя жена:

– Ще те оправя в гъза, и майка ти ще оправя в гъза, и дъщеря ти ще оправя в гъза а отговорът винаги беше:

– О, не, няма да стане! – бяха съгласни на какво ли не, само не това. Може да е било в неподходящо време или заради климата, или чисто математически, защото доста след това около мен имаше само жени, които се размотаваха наоколо и казваха:

– Буковски, що не ми го завреш в задния двор? Имам си голямо, кръгло, меко дупе.

А аз отговарях:

– Така си е, скъпа, ама предпочитам да не го правя.

Но в ония дни просто никога не бих реагирал така и се чувствах малко крейзи, както обикновено, и ме преследваше странната идея, че едно добро чукане в нейния гъз ще разреши много от моите духовни и умствени проблеми.

Намерих последната чаша вино, смесена с пепел от пури и с тъга. После се върнах в леглото, намигнах на луната и плъзнах кренвиршчето си в оная изпъкнала, хъркаща, непорочна задница. Крадецът на дребно не цени толкова плячката, колкото самото крадене, аз обичах и двете, бастунчето ми – щръкнало до върха на своето умопомрачение. Божичко, грозно и съвършено, отмъщение, някак си, за всякакви неща, за стари сладоледаджии с побъркани гълъбови очи, за мъртвата ми майка, жива и мажеща крем по безпристрастното си, безвкусно, желязно лице.

Още спи, помислих си. Което беше още по-добре, сигурно е Мици. Може би Бети. Има ли значение? Победата ми – унил, безработен и умиращ от глад кур се промъква през вратичките на навеки забранени неща! ВЪЗХИТИТЕЛНО! Всъщност се чувствах драматично – върхът на ДРАМАТИЧНОСТТА, както Джеси Джеймс [9] Легендарен американски банков обирджия, застрелян от свой съучастник през 1882 г. заради награда от 10000 долара. – Бел. Прев. в момента, когато оловото му пробива главата, както Христос на кръста под снимачни прожектори и фойерверки, помислих си.

Тя изпъшка и каза ААГ ЪХ, ОО АХ, ХЪ... тогава разбрах, че само се прави на заспала, опитваше се да запази виненото си достойнство, което си беше точно толкова ужасно и точно толкова истинско, колкото на всички достойни. Направо ѝ избивах червата с моята побъркана и извратена гордост.

Тя просто се преструва на заспала, а аз съм мъж и нищо, о, нищо не може да ме сломи!

Явно имах доста мъжка сила и цялото великолепие и тази ярост на жребец в мен, в момента, във всичко, ме бе обладала, ръгах, блъсках, шибах и всичко беше на шест.

Тогава в цялата възбуда одеялото се отметна, видях главата по-ясно. Тила и раменете – беше някой си Болди М. – американец от МЪЖКИ ПОЛ! Всичко ми омекна, строполих се назад в безсрамен ужас. Строполих се назад, гадеше ми се, пулех се в тавана, а наоколо нямаше капка пиене. Болди М. нито се раздвижи, нито проговори и накрая реших да заспя и да чакам сутринта.