Чарлс Буковски - Записки на стария мръсник

– ДА, ТОЙ МИ СПАСИ ЖИВОТА!

Няколко дни по-късно той си тръгна, с неплатен наем за две седмици, повече никога не го видях.

Тези редове бяха вследствие на махмурлук, но по-добре да говориш за самоубийството, отколкото да го извършиш. Дали е така? Седя на земята до последната си бира и по радиото на пода звучи японска музика, телефонът току-що звънна, някакъв пияница, много далече, от Ню Йорк.

– Слушай, човече, докато вадят на показ по един Буковски на всеки петдесет години, все някак ще кретам.

Позволявам си да се зарадвам на това, да го манипулирам в своя полза, защото имам обширните сини небеса, остра като бръснач треска.

– Човече, помниш ли как пиянствахме? – попита той.

– Да, помня ги.

– К'во правиш сега, пишеш ли още?

– Да, точно сега пиша за самоубийството.

– Самоубийството?

– Да, имам колонка, така да се каже, в нов вестник, който сега стартира – ОУПЪН СИТИ.

– Ще отпечатат ли това за самоубийството?

– Не знам.

Говорим си и след малко той затваря, какъв махмурлук, каква колонка. Спомням си, че като бях дете, имаше една песен "Тъжен понеделник", пускаха я в Унгария, струва ми се. И всеки път, щом пуснеха "Тъжен понеделник", някой посягаше на живота си. Накрая я забраниха, но в момента на моя под по радиото звучи нещо също толкова лошо. Ако не видите тази колонка следващата седмица, може да не е заради темата, междувременно се съмнявам дали не изхвърлям от бизнеса Коутс или Уайнсток.

Беше миналия понеделник сутринта, цялата неделя бях работил до полунощ и после отидох с колата до това място на запалени светлини, занесох стек с шест бири и това ме накара да ги почна. Някой излезе и взе още.

– Трябваше да видиш Буковски миналата седмица – подхвърли същият. – Танцуваше с дъската за гладене, след това каза, че ще ебе дъската.

– Верно ли?

– Верно. После ни чете от стиховете си. Трябваше да му измъкнем книгата от ръцете, иначе щеше да чете стихотворенията си цяла нощ.

Казах им, че там седеше някаква жена с девствен поглед и ме гледаше – каква ти жена, момиче, момиче си беше – и трудно бе да спра.

– Чакай да помисля – рекох им аз. – сега сме средата на юли, а тази година не ми е падало нищо за чукане.

Те се засмяха, решиха, че е смешно, хората, които се уреждат със задник, винаги мислят, че е смешно, ако някой друг не се урежда.

След това те заговориха за младото русо божествено момче, което живееше с три мацки едновременно. Предупредих ги, че когато това хлапе стане на 33, ще трябва да си намери работа. Това прозвуча като плоско и злобно предупреждение. Не ми оставаше нищо друго, освен да пресуша кутията бира и да чакам бомбата да падне.

Взех едно парче хартия отнякъде и когато никой не гледаше, написах: любовта е път със смисъл; сексът е смисъл сам по себе си. Скоро младоците се измориха и трябваше да ходят да си лягат, останахме аз и един стар приятел, горе-долу на моите години, имаме тренинг да откарваме цяла нощ – в поркане, точно така. След като бирата свърши, той намери бутилка уиски, беше стар вестникар, сега редактор в голям парцал в източната част на града. Бъбрехме си приятно – две стари кучета, които твърде добре се разбират. Утрото дойде бързо, към 6.15 сутринта казах, че е време да си вървя, реших да не вземам колата, разстоянието беше около 8 преки, старият ми приятел тръгна с мен към булевард "Холивуд" покрай алеята за боулинг, после старомодно стискане на ръце и се разделихме.

На около две пресечки от вкъщи забелязах жена, която се опитваше да запали колата си и да я изтика настрана от бордюра, имаше си своите проблеми, колата подскачаше напред няколко стъпки, после спираше, тя веднага пак я запалваше, както ми се стори, някак припряно и паникьосано. Колата – последен модел, стоях на ъгъла и я гледах, скоро колата спря точно край мен, точно където стоях на бордюра. Погледнах вътре, там седеше жена. Тя носеше високи токове, дълги черни чорапогащи, блуза, обеци, венчална халка и бикини, без пола, само тези светлорозови бикини, вдишах сутрешния въздух, тя имаше лице на старица и крака и бедра на младо момиче – млади, едри и гладки.

Колата отново подскочи напред, отново спря. Пристъпих напред и наведох глава към прозореца:

– Госпожо, по-добре паркирайте това нещо. Полицията доста щъка в този час на деня. Може да загазите.

– Добре.

Тя направи маневра към бордюра и излезе от колата. Под блузата имаше гърди също на младо момиче, стоеше там с розовите си бикини и дългите си черни чорапи и високите си токчета в 6.25 сутринта в лосанджелиското утро. 55-годишно лице с тяло на 18-годишна.