Карлос Сафон - Играта на ангела

— Корели? Доколкото разбрах, издателството било закрито, когато той решил да се пенсионира, въпреки че вероятно нямал и петдесет години. Мисля, че се преместил да живее в едно село в Южна Франция, в Люберон, и скоро след това починал. Разправят, че го ухапала змия. Усойница. Ето какъв край може да ви сполети, ако се оттеглите след пенсия в Прованса.

— Сигурен ли сте, че е умрял?

— Отец Колини, негов бивш конкурент, ми показа некролога му, който бе поставил в рамка като някакъв скъп трофей. Каза ми, че си го гледа всеки ден, за да му напомня, че проклетото копеле е мъртво и погребано. Точно тези думи употреби, въпреки че на френски звучаха далеч по-приятно и мелодично.

— Спомена ли Колини дали издателят е имал син?

— Останах с впечатлението, че въпросният Корели не е любимата му тема за разговор, защото отчето побърза да се отскубне от мен при първия удобен случай. Изглежда, че е имало някакъв скандал между тях, понеже Корели му отмъкнал един от неговите автори, някой си Ламбер.

— Какво точно се е случило?

— Най-забавното в тая работа е, че на Колини всъщност никога не му се удала възможност да се срещне лично с Корели. Целият му контакт с него се свеждал до делова кореспонденция. Както изглежда, коренът на проблема бил в това, че мосю Ламбер сключил договор да напише книга за издателство „Люмиер“ зад гърба на Колини, въпреки че работел изключително за него. Ламбер бил безнадеждно пристрастен към опиума и имал толкова дългове, че с тях спокойно можел да павира „Рю дьо Риволи“ от единия до другия край. Колини подозираше, че Корели му бил предложил астрономическа сума и клетникът, който и без друго бил на умиране, се съгласил, защото искал да осигури децата си.

— За какъв тип книга била поръчката?

— Нещо с религиозно съдържание. Колини спомена заглавието, беше някакъв обичаен латински израз, който в момента не мога да си спомня. Нали знаете, че имената на всички требници доста си приличат. „Pax Gloria Mundi“ 41 41 Мирът е славата на света (лат.). или нещо подобно.

— И какво станало с книгата и с Ламбер?

— Тук вече работата се заплита. Както изглежда, в пристъп на лудост горкият Ламбер пожелал да изгори ръкописа и се подпалил заедно с него в сградата на въпросното издателство. Тогава мнозина сметнали, че за това бил виновен опиумът, който му отнел акъла, ала Колини подозира, че Корели го е подтикнал да се самоубие.

— Но защо би сторил такова нещо?

— Кой знае? Може би не е искал да изплати обещаната сума. Може пък всичко това да са фантазии на Колини, който, по мое мнение, чества новото божоле 42 42 По традиция новата реколта божоле се чества на третия четвъртък от месец ноември. дванайсет месеца в годината. Без да навлизаме в повече подробности, той ми каза, че Корели се опитал да го убие, за да освободи Ламбер от предишните му задължения, и го оставил на мира едва когато Колини решил да анулира договора си с писателя.

— Не казахте ли преди малко, че двамата никога не са се срещали?

— Именно, това само потвърждава моите предположения. Според мен Колини бълнуваше. Когато го посетих в дома му, видях там повече разпятия, статуетки на Дева Мария и фигурки на светци, отколкото в някой магазин за коледни джунджурии. Останах с впечатлението, че на човека му хлопаше дъската. На сбогуване даже ме предупреди да стоя по-далече от Корели.

— Но нали преди това ви е казал, че Корели е мъртъв?

— Ecco qua 43 43 Ето на! (ит.) .

Умълчах се. Барсело ме гледаше заинтригуван.

— Имам чувството, че не останахте особено изненадан от моите сведения.

Побързах да лепна на лицето си безгрижна усмивка, за да покажа, че работата не е чак толкова важна.

— Напротив. Благодарен съм ви, че сте отделили време, за да направите тези проучвания.

— Няма защо да ми благодарите. Нали ме знаете, да обикалям Париж, за да науча някоя и друга клюка — това за мен си е удоволствие само по себе си.

Барсело откъсна от бележника си листчето с данните, които бе събрал, и ми го подаде.

— Може да ви послужи за нещо. Тук е записано всичко, което успях да разузная.

Станах и се ръкувах с него. Той ме изпрати до изхода, където ме чакаше Далмау с приготвения пакет.

— Ако искате някоя картичка с младенеца Иисус от ония, на които си отваря и затваря очичките в зависимост от това, от коя страна го гледате — имам и такива. Имам и една с Дева Мария, заобиколена от агънца, които се превръщат в бузести херувимчета, ако я завъртите. Същинско чудо на стереоскопичната технология.