Карлос Сафон - Играта на ангела

— Не ме прекъсвай. Ще му кажеш всичко това и ще добавиш, че ти плащам съвсем мизерна сума, задето ми помагаш.

— Ама вие не ми плащате нито стотинка…

Въздъхнах, въоръжавайки се с търпение.

— Когато ти каже, че съжалява за това — а той със сигурност ще го каже, — ти си придай вид на изпаднала в беда дама и му довери, по възможност с някоя и друга сълзица, че баща ти те е лишил от наследство и иска да те прави монахиня. Затова ти е хрумнало, че навярно би могла да работиш в книжарницата по няколко часа, ей така, пробно, в замяна на три процента комисиона от книгите, който продадеш. Тъй ще си изковеш бъдеще далече от манастира като волна и независима жена, посветила се на разпространението на книжнината.

Изабела извъртя очи.

— Три процента? Какво искате вие — да помогнете на Семпере, или да го оскубете?

— Искам да се облечеш, както се беше издокарала оная вечер, да се нагиздиш, както само ти си знаеш, и да се отбиеш в книжарницата, когато синът му е там, а това обикновено е в следобедните часове.

— За красавеца ли говорим?

— Колко сина има господин Семпере?

Изабела се замисли и когато схвана накъде бия, ми хвърли изпепеляващ поглед.

— Ех, ако баща ми знаеше какъв извратен ум имате, щеше да си купи оная двуцевка.

— Казвам ти само, че синът трябва да те види. А бащата да види как те гледа синът.

— Вие сте даже по-лош, отколкото си мислех. Сега, значи, се захващате с търговия с бели робини?

— Става дума за най-обикновено християнско милосърдие. Освен това ти първа призна, че синът на Семпере е хубавец.

— Хубавец и малко глуповат.

— Да не преувеличаваме. Семпере младши просто е малко стеснителен в присъствието на нежния пол, което му прави чест. Той е образцов гражданин, който, при все че осъзнава убедителното въздействие на своята осанка и мъжка хубост, упражнява краен самоконтрол от уважение и преклонение към безупречната чистота на барселонската жена. Не ми казвай, че това не му придава една аура на благородство и обаяние, която докосва твоите инстинкти — както майчинския, така и ония, периферните.

— Понякога си мисля, че ви мразя, господин Мартин.

— Мрази ме, ако щеш, но не бива да виниш за моите човешки недостатъци клетия момък Семпере, защото той си е същински светец.

— Бяхме се разбрали, че няма да ми търсите приятел.

— Че кой говори за такива работи? Ако ме оставиш да довърша, ще ти разкажа и останалото.

— Продължавайте, Распутин.

— Когато Семпере баща се съгласи да те наеме — а той ще го направи, — искам всеки ден да прекарваш два-три часа на тезгяха в книжарницата.

— В какъв вид? Облечена като Мата Хари?

— Облечена с приличието и добрия вкус, които са ти присъщи. Издокарана, привлекателна, но без да нарушаваш добрия тон. Ако се наложи, измъкни някоя от роклите на Ирене Сабино, но гледай да не бие много на очи.

— Има две-три, които ми стоят убийствено — отбеляза Изабела с лице, светнало от предвкусваното удоволствие.

— В такъв случай ще облечеш онази, с която изглеждаш най-прилично.

— Вие сте реакционер! А какво ще стане с литературното ми образование?

— Та има ли за него по-подходяща класна стая от „Семпере и синове“? Там ще бъдеш заобиколена от шедьоври, от които ще се учиш на воля.

— И как ще стане това? Може би ще трябва да дишам дълбоко, че да прихвана нещо от тях?

— Хайде, става дума само за няколко часа на ден. После ще можеш да продължаваш с работата си тук, както досега, и да получаваш моите безценни съвети, които ще направят от теб една нова Джейн Остин.

— А къде е трикът?

— Трикът е, че всеки ден ще ти давам няколко песети и всеки път, щом някой клиент ти плати и трябва да отвориш касата, ще ги слагаш там дискретно.

— Значи такъв бил вашият план…

— Да, това е планът и както виждаш, в него няма нищо извратено.

Изабела свъси вежди.

— Няма да се получи. Господин Семпере не е вчерашен и ще усети, че става нещо странно.

— Ще се получи, ще видиш. Ако господин Семпере се зачуди какво става, ще му кажеш, че щом видят хубаво и симпатично момиче зад тезгяха, клиентите си развързват кесията и проявяват по-голяма щедрост.

— Това може да се случи в долнопробните бордеи, които вие посещавате, но не и в една книжарница.

— Не съм съгласен. Ако аз вляза в някоя книжарница и видя такава обаятелна продавачка като теб, ще съм готов да купя даже и последната книга, отличена с националната награда за литература.

— Това е така, защото съзнанието ви е по-мръсно и от курник.