Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

Нямаше никой и нищо друго, на което да разчита. Знаеше, че омразата към нея заради майка й беше по-голяма от всяка илюзия за приятелство. Да, имаше няколко приятелки, но пропастта беше от нейна страна. Дълбоко в себе си знаеше, че това не е обикновен развод, а разделение на два свята, светът на баща й - преследван, гонен, елегантен и с принципи, които й харесваха, но бяха неприложими в другия свят - този на майка й, който всъщност я беше наранил дълбоко веднага след връщането им от Франция. Светът, в който се криеха книги на забранени автори и в който не можеш да казваш това, което мислиш, защото щяха да те накажат или затворят. Свят, в който владетел беше страхът. Колко по-щастливи бяха тези, които никога не бяха виждали другия свят.

Калин, гаджето на Лола от бригадата, беше силно влюбен в нея, но тя беше способна да споделя само тялото си с него. Правеше го с животинска страст в пълен сихрон с неговата, използваше любовта му егоистично, без да може да даде нищо обратно. Той имаше неблагоразумието да бъде ревнив, нещо, което тя не можеше да понася, и досадата от постоянните и неоснователни сцени на ревност надделя и Лола го напусна. Следващата й връзка беше с известен, много по-възрастен от нея актьор, по който момичетата бяха луди. Той имаше огромни, прозрачносини очи, като очите на Станислав, беше умен, хубав и известен и за момента изглеждаше като всичко, което Лола би искала да има. Говореше се, че е женен за чужденка, която изглеждаше на Лола напълно имагинерна, защото никой никога не я беше виждал. Новата любов с възрастен мъж, който знаеше как да се държи и знаеше какво иска, помогна на Лола да не мисли за проблемите в дома. Баща й обаче като че ли искаше да бъде около нея повече от всякога, което й беше леко досадно, защото тя пък искаше да е с гаджето си. Тя сподели с него, че е влюбена във Васил Тенев, че той я обича, грижи се за нея и е щастлива. Всички навсякъде го познаваха, за тях винаги имаше свободна маса в ресторантите и никога не настаняваха непознати хора на масата им. Стефан го беше гледал в няколко филма, но я предупреди, че актьорите са изключително суетни и егоцентрични. Той е възрастен мъж, трябваше да внимава. От друга страна, дъщеря му изглеждаше щастлива за пръв път.

Дойде денят на заминаването на Стефан за Германия. Маруся отиде на работа, без дори да му каже довиждане. Анастасия изглеждаше особено тревожна. Суетеше се из кухнята, поднесе любимия на Стефан кекс с маково семе. Лола никога не беше виждала ръцете на баба й да треперят и когато наливаше кафето му, както никога, Анастасия го разля на покривката. Изведнъж се разплака. Лола се напрегна, беше малко странно, но си обясни нервността на баба си с това, че Стефан за пръв път го пускаха да пътува на Запад сам, без Маруся, и знаеше какво означава това и за двамата. Куфарът на баща й чакаше в антрето, станаха да го изпратят, той прегърна силно Лола, докато майка му чакаше с чаша вода да полее пред него, за да му върви.

- Миличка, бъди силна и умна... татко винаги ще те обича каквото и да става, където и да се намира... Нали няма да забравиш?

Държеше я за раменете и я гледаше така настоятелно в очите, че и Лола се притесни.

- И аз те обичам до небето, но... защо толкова тържествено, все пак отиваш само за седмица.

Стефан се засмя и я целуна по челото.

- Аз да си кажа... Обещавам ти, че ни чакат само хубави неща! Сега трябва да тръгвам, че ще си изпусна самолета!

Анастасия лисна чашата с вода, той тръгна и тя стоя на вратата, заслушана в стъпките му, докато не чу как хлопва входната врата. Върна се в кухнята, двете с Лола се спогледаха, баба й изглеждаше ужасно тъжна. Лола я прегърна.

- Няма да ти е мъчно, бабо, докато се усетим, и седмицата ще е минала.

Така и стана. Седмицата мина необичайно бързо.

Докато Стефан го нямаше, Маруся се опита да стопи леда между себе си и дъщеря си. Лола се принуди да отиде на вечеря с майка си в любимия й клуб на Народния театър. Вечният Антикаджиев се скъса да им прави комплименти, напълно заслужени, защото майка и дъщеря бяха рядко красиви по съвършено различен начин. Седнаха на кръглата маса на директора на Народния театър, която беше винаги запазена за важни гости и от която се виждаше целият ресторант. Лола беше вечеряла там няколко пъти с Васил, видя няколко колежки от последния курс, които вечеряха с известен режисьор, явно надявайки се на разпределение в новата му постановка. Не можеше да си представи, че някога ще спи с режисьор, за да получи роля, а изглежда, това беше нещо съвсем нормално в тези среди.