Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

Маруся веднага си поръча голямо уиски и Лола последва примера й. Майка й явно беше щастлива, че двете са заедно, чувството за вина към Стефан беше изчезнало с неговото заминаване за Германия. Имаше нужда от време насаме с дъщеря си, за да се опита да я убеди да остане да живее при нея.

- Наздраве, миличко! Толкова ми е хубаво, че сме заедно!

Лола се усмихна леко презрително.

- Наздраве, мамо, и на мен ми е хубаво. Само дето не мога да понасям начина, по който всички ни гледат.

- Каква актриса ще ставаш, щом те смущават хорските погледи?

- Нищо не разбираш - измърмори Лола и отпи яка глътка от питието си - трябваше да се напие, за да издържи цяла вечер.

- Добре, само ти разбираш. Слушай сега. От министерството ми дават прекрасен, голям апартамент, сто и шейсет квадрата, точно до Парка на свободата. Блокът е току-що завършен, прекрасен, чисто нов, с хубав мокет.

- Мокетът е просташко нещо.

Маруся стисна зъби, през дъщеря й говореше Анастасия.

- Можем да го махнем, ако не ни харесва, отдолу има паркет.

- Махай каквото искаш, аз няма да живея с теб.

Лола погледна майка си студено право в очите. Маруся се пресегна и се опита да погали ръката й, но Лола я отдръпна.

- Миличко, знам колко ти е трудно, но позволи ми да те познавам. Апартаментът ми ще е толкова модерен, че повече никога няма да искаш да живееш в онази тъмна дупка.

Раменете на Лола се опънаха назад, изсмя се презрително.

- К’во, купуваш ли ме?

- Недей така... Мисля за твоето добро, как можеш да си помислиш такова нещо? Разбирам, че си гневна срещу мен, но, Лола, какво искаш от мен?! Да живея насила с баща ти ли?

- А ти какво искаш от мен, да живея насила с теб ли?!

- Не бъди жестока.

И в този момент влезе Орлин Колев с цялото си достолепие на натежал от годините и положението си мъж. Очите на актрисите засвяткаха лакомо, без да знаят, че този мъж не беше като другите. За него сексът вече нямаше значение след една много далечна нощ. Антикаджиев се хвърли да му се кланя, а Колев се запъти директно към тяхната маса.

- А, министърът... Тъкмо ще те запозная.

Лола настръхна от неприязън, виждайки как Колев целува майка й и как слага ръка свойски на кръста й.

- Орлине, това е дъщеря ми... Лили.

Той се усмихна с най-чаровната си усмивка и целуна ръка на Лола, която го гледаше с отровен поглед.

- Красива като майка си. Приятно ми е, много съм слушал за вас!

Лола само кимна, без да каже нищо, и майка й я изгледа свирепо.

- Нещо сме кисели днес.

Орлин Колев се разположи и задържа изучаващ поглед върху Лола. Едва се сдържа да не каже на глас: „Анастасия Карамихова“. Господи, каква прилика. Очите му станаха за секунди две бездни, Лола смръщи вежди, забелязвайки напрежението в погледа му. Какво искаше тоя?

Антикаджиев не спираше да дърдори, уискито на министъра дойде, той заграби с шепа колкото лед можеше да вземе, сложи го в чашата си и вдигна тост.

- Наздраве за срещата ни!

Лола обаче стана рязко от масата, погледна майка си лошо в очите и си взе чантата.

- Тази вечер пристига татко, отивам да го посрещна. Приятна вечер.

И без да дочака отговор, си тръгна. Излезе от Народния почти тичешком и застана да чака за такси на „Раковска“ и „Иван Вазов“. Преди да тръгне, баща й й беше дал часа и датата на връщане, нямаше търпение да го види.

Самолетът пристигна, всички колеги на Стефан излязоха, но баща й не се появи. Лола се уплаши. Нещо се беше случило. Доближи я мъж в черен шлифер и шапка.

- Вие ли сте дъщерята на Стефан Карамихов?

Сърцето й заби лудо от страх.

- Какво се е случило, той добре ли е?

Мъжът я изгледа студено.

- Баща ви напусна хотела вчера и повече не се върна.

- Ама как така?! Той ми даде часа и датата на полета.

- Утре сутрин в осем ще чакам вас и майка ви в Министерство на вътрешните работи, етаж трети, стая двайсет и пет.

Мъжът си тръгна. Краката на Лола се подкосиха. Баща й беше избягал.

Следващите дни бяха ад. Маруся беше бясна. Министърът я беше предупредил, а тя, патката, си мислеше, че й говори срещу Стефан от ревност. Въпреки всичките й връзки и личното обаждане на Орлин Колев до министъра на вътрешните работи, Лола и Анастасия бяха викани два пъти на разпит, докато ченгетата се убедиха, че не са знаели нищо за намеренията на Стефан да не се върне в България. Лола се заключи в стаята си и не излезе две денонощия. Не можеше да спре да реве. Баща й я беше излъгал, беше я изоставил, затова така настояваше тя да не забравя, че никога няма да спре да я обича. Знаел е, че няма да се върне. В главата й беше пълна мъгла, животът й се срути като кула от карти. На третия ден излезе с дълбоки сенки под очите. Като видя баба си, пак се разплака. Анастасия я прегърна с най-силната прегръдка, на която беше способна.