Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

- Е, не мога да се оплача...

- Сега, слушай ме добре. И този разговор си остава между нас.

Лекотата изчезна, сините очи на Колев се впиха в Стоян студено и тежко.

- Разбира се, другарю Колев, гроб съм!

- Добър ген носиш, наше момче си, окумуш си, баща ти го няма, за да ти помага, аз ще ти помогна. Знам какво е да загубиш баща и да се грижиш за майка си сам. Трябва да си и син, и съпруг, нали така?

Стоян само кимна, съгласявайки се. Колев помълча малко, стана и взе две чаши и бутилка уиски.

- Пиеш ли?

Май сега го провокираше и веднага се усети какъв трябва да е отговорът му.

- Да, но не прекалявам.

Колев наля по един пръст и на двамата, вдигна чаша за наздраве и отпи.

- Наздраве, другарю Колев!

- Сега... Искам да те запозная с едно момиче.

Отново изненада. Това пък беше последното, което беше очаквал да чуе от министъра.

- Доведената ми дъщеря Лили.

Стоян се намести неспокойно на стола. Ставаше малко прекалено отговорно.

- Добре... Малко ме изненадахте...

- Красиво, интелигентно момиче, веднага ще си паднеш, като я видиш, нали младите така казвате...

- Разбира се, с удоволствие! Но... тя дали ще ме хареса? Тези неща не стават така...

- Позволи ми да знам по-добре от теб как стават. Ще те хареса.

Не смееше да попита какво щеше да се случи, ако на него не му харесаше, но май беше по-добре все пак да пита, отколкото да се забърка в нещо, което можеше да се обърне срещу него. Беше млад, но бързо пресмяташе плюсовете и минусите на всяка ситуация. Колев веднага разбра колебанието му.

- Какво ще се случи, ако на теб не ти хареса, нали това искаш да питаш?

Стоян му се усмихна чаровно. Хем беше чаровен, хем имаше нещо агресивно и много мъжко в него. Лола нямаше как да не си падне.

- Познахте...

- Ами, моето момче, и ти ще трябва да я харесаш, защото от това зависи ученето ти на „Външна търговия“.

Хвърли го на масата кратко, ясно и спокойно. Малкият почти подскочи на стола от изненада. Днес беше страхотен ден. Министърът на външните работи щеше да ходатайства за него! А и му предлагаше доведената си дъщеря. Направо не можеше да бъде. Но явно беше.

- Добре! Кога може да се запознаем?

- Ще ти кажа утре. Да знаеш, че има дете. И тук идва най-важната част. Това трябва да си го забиеш в главата и никога да не го забравяш. Стефчо ми е като мой внук. Аз нямам деца, нито внуци, той ще ме наследи. За него давам всичко. Ако той е добре, аз съм добре. Пределно откровен съм с теб. Майка му не е лесна, добро момиче е, но главата й е объркана. Баща й избяга от България, мъжът, от който роди, я напусна. Вятърничава е, учи във ВИТИЗ, средите, в които се движи, не са по вкуса ми. Има нужда от здрава мъжка ръка. Разбираш ли ме какво ти казвам?

Погледът му отново се заби в Стоян като ледено острие. Този човек не се шегуваше, трябваше много да внимава с него. Но пък всичко звучеше твърде привлекателно. Само да не беше някоя лигла. Но и да беше лигла, щеше да се оправи с нея. Беше млад, но нямаше жена, с която да не можеше да се справи. Всички се подмокряха от него. А и мизата беше висока. Не можеше да повярва на късмета си.

- Разбирам, другарю Колев. Нямам търпение да се запозная с Лили.

- Ако всичко се подреди както го искам, чака те светло бъдеще. Сега изчезвай. Секретарката ми ще те уведоми кога ще вечеряме заедно.

Стоян скочи от стола и подаде ръка на Колев, който обаче му обърна гръб и отиде зад бюрото си. Ръката му увисна.

- Не знам как да изразя благодарността си за доверието...

- Ще ми благодариш, когато се справиш със задачата.

И му направи знак с ръка да се маха.

Младежът излезе от кабинета на седмото небе от щастие. Никога не беше очаквал това, което се случи, и щеше да докаже, че заслужава доверието на този страхотен мъж. Каквото и да му струваше това.

А Лола си пиеше хапчетата с удоволствие. Уравновесиха я до такава степен, че вече отново нямаше нищо против да живее в дома на Колев, нито дори срещу самия него. Беше щастлива. За пръв път в живота си се чувстваше в равновесие. Черните мисли като че ли бяха изчезнали завинаги. Ходеше изрядно на лекции, не изпитваше отчуждение към колегите си, но най-важното беше, че Стефчо не искаше да се разделя с нея. Беше влюбен в хубавата си млада майка, която за пръв път му отделяше толкова внимание.

Колев се държеше, все едно че нищо не се беше случило между тях. Беше отново мил и внимателен и опасната искра в погледа му беше изчезнала. Държеше се като баща, не като мъж с младо момиче. Лола се чувстваше в безопасност. Само се чудеше какво беше това момче, с което щеше да я запознава. Виждаше й се глупаво, а и познавайки го, кой знае какъв комсомолец щеше да й доведе. И после пак щяха да имат проблеми, защото тя нямаше да го хареса. Но това беше последната й грижа. Поканата не закъсня. Беше запазил маса в Руския за събота вечер.