Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

- Ами, наздраве, младежи. Да пием за срещата ни и Стоян да разкаже малко за себе си, въпреки че вие явно се знаете - Колев наруши краткото неловко мълчание.

- Не се знаем добре, но достатъчно - саркастично отговори Лола.

- Едва ли... - отряза я Колев. - Стоян наскоро е загубил баща си... Куриер е при мен, в министерството. Впечатлен съм от трудолюбието и амбицията му... Познавам баща му, само добро мога да кажа за него.

- Благодаря, другарю Колев!

„Какъв артист“, помисли си Лола. Бичето гледаше тъжно, с навлажнени черни очи - тъжни и влажни, като бездни, които я привличаха. Нямаше и следа от арогантна безцеремонност. Само неочаквана чувствителност.

- Няма защо, Стояне, това е самата истина.

- Моите съболезнования! Много е тежко да загубиш родител толкова млад... Но животът е пред теб, нали така! - Маруся му се усмихна очарователно, той отговори със същото.

Харесаха се веднага. Стабилно, умно момче, а и излъчваше сексапил. Маруся видя и някаква скрита агресия, но това не беше толкова лошо за мъж. Явно беше много амбициозен. На Лола й трябваше точно такова момче.

- Да, знам колко е тежко да загубиш родител... - отново саркастично се включи Лола.

Взе кутийката „Марлборо“ на майка си и започна да я върти на показалеца си като някакъв гамен. Така правеха чейнчаджиите в Панорамата на хотел „София“. Висяха всяка вечер над жълтите павета и въртяха марлборотата си, докато оглеждаха чужденците. Чудни маниери беше придобила дъщеря й. Маруся видя, че съпругът й започва да се изнервя. Грабна кутийката и леко я ритна под масата. Момчето се усмихваше мило и изглежда, не забелязваше какво става.

- Лили, какво става с тебе? Разбрах от другаря Колев, че си във ВИТИЗ...

- Стига с това „другаря Колев“, Орлин, просто Орлин... Я наздраве пак! Келнер, донеси уиски за младите! И едни бадеми!

Трябваше да го прекъсне, малката го гледаше подигравателно. Алкохолът щеше да разчупи нещата. Изпиха едно, после второ, Стоян се държеше обаятелно, беше страшно внимателен към Лола, но най-хубавото беше, че не обръщаше никакво внимание на хладното й държание. Изобщо не му пукаше. Беше ударил шестица от тотото с него.

Имаше и чувство за хумор, на което тя не можа да устои, и на няколко пъти много се смя на вицовете му. Никога не беше предполагала, че тази гад можеше да се държи толкова приятно. Но колкото и приятно да се държеше, това беше лъжа. Той беше друг, изнасилвач, гадняр, не можеше да го допусне до себе си. И въпреки това беше привлечена от него. Нищо не се беше променило от времето, когато висяха в пушкома. В момента, в който го погледнеше в очите, я заливаше топлина. Единственото различно беше, че вече беше някак рафиниран и елегантен, вероятно защото беше отслабнал. Явно беше преживял тежко смъртта на баща си. И все пак Колев й беше докарал изнасилвач.

В крайна сметка вечерта мина приятно. Чарът му беше безспорен. Но все пак трябваше да каже на Орлин и на майка си за случилото се в гимназията. Той не беше нейният човек.

На раздяла Колев настоя да си уговорят нова среща. Бичето я разцелува сърдечно по двете бузи и за последно впи в нея такъв поглед, че буквално й се прииска да избяга. Толкова го пожела. Лошо, това беше много лошо.

Прибраха се и Колев веднага се запъти към спалнята. Беше бесен на поведението на Лола и не искаше изобщо да говори с нея. Утре сутрин щеше да я подреди. А тя беше нарушила лекарските препоръки и се беше напила и нямаше как да си легне, без да им каже защо се беше държала така. Нямаше как да бъде с това момче, Орлин трябваше да разбере веднага.

- Орлине, Стоян може да ви е много симпатичен, но на мен не ми е.

Колев се обърна рязко към нея.

- Разбира се, че няма да ти е симпатичен, не е разхайтен като теб.

- Моля?!

Маруся видя, че всеки момент ще избухне скандал, и се намеси в защита на дъщеря си:

- Лола се държи отлично напоследък, да не преувеличаваме. Какво не ти харесва в Стоян, Лоли... Аз го намирам за очарователен и с много качества.

Тъпата й майка. Лола грабна бутилката с уиски и си наля до средата. Колев се вбеси - винаги намираше начин да го ядоса. Взе чашата от ръцете й и изля половината в неговата.

- Чакай, защо ми взимаш уискито?!

- Пияна си. В ресторанта изпи три.

- О, броиш ли ми ги?

- Който плаща уискито ти, брои...

- Стига! - кресна Маруся. - Искам да чуя какво има против Стоян!

- Имам това против, че той беше един от деветте изнасилвача на моята съученичка Софи! Това имам против!

Майка й и Колев се спогледаха. Той поклати глава. Пиянски глупости.