Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

След като приключиха с вечерята, Лола отиде да изкъпе Стефчо, а Маруся и Колев останаха на масата. И двамата бяха замислени. Колев пръв наруши мълчанието:

- Ще трябва да спра писмата на бившия ти съпруг до Лола.

Маруся се ядоса. Тъкмо нещата се бяха закрепили, това само щеше да извади Лола от равновесие.

- Защо?

- Защото е започнал работа в радио „Свободна Европа“. А и защото съм дълбоко убеден, че е вредно за дъщеря ти да контактува с него. Тя има нужда от стабилност, не от псевдогрижата му за нея.

- Но това само ще я извади от релси! Поне от време на време...

Прекъсна я безцеремонно:

- Няма от време на време. И тя не бива да знае, че той работи за „Свободна Европа“, ясно ли е?

Познаваше съпруга си. Беше безсмислено да спори. Ядоса се на Стефан, но го прикри. Егоизмът му нямаше край. Отново и отново изобщо не мислеше какво причинява на детето си. Колев като че ли отгатна мислите й.

- Ако мислеше поне малко за дъщеря си, нямаше да започне тази работа, но предполагам, че не си изненадана.

- Не, не съм... Какво да й кажа, ако пита?

- Нищо. Не знаеш защо. Ако много настоява, аз ще й обясня.

- Добре.

Той помълча, играейки си с трохите на масата. За пръв път се почувства стар. Имаше нужда от спокойствие, а не от дивотиите на едно неуравновесено същество, с което отново беше принуден да живее. Всъщност, докато я нямаше, всичко беше по-спокойно от всякога. Слава богу, вече не получаваше ерекция от присъствието й около него. Цялата й магия беше постепенно повяхнала и изчезнала. Това беше голямо облекчение.

Маруся стана да разчиства масата. Лола доведе за ръка малкия, облечен в хавлия с качулка, да каже лека нощ на дядо си и баба си. Нагушкаха го и го нацелуваха и тя го поведе към спалнята. Колев я погледна замислено.

- Лола, искам да те запозная с едно симпатично момче.

Тя се обърна изненадано. Това пък сега...

- Хм... Добре. Кой е той?

- Ще видиш, много ще ти хареса.

По коридорите на министерството често се разминаваше със съвсем младо, хубаво момче, на не повече от 23-24 години, което беше винаги забързано и усмихнато. Един ден трябваше да бъдат изпратени някакви документи по куриер до Министерство на финансите и Колев видя, че същото момче чакаше при секретарката му, за да ги вземе.

- Ти нов куриер ли си?

Младежът се усмихна широко, черните му очи гледаха смело и открито. Подаде ръка на Колев.

- Да, другарю Колев! Приятно ми е, Стоян Велев!

Ръкуването му веднага се хареса на Колев. Беше мъжко, здраво, без колебание. Целият беше здрав, як, излъчваше самоувереност и стабилност. Много добре.

- Как се озова тук?

- Ами... Кандидатствах „Външна търговия“, но не ме приеха и си търсих работа, за да изкарам някой лев да помагам вкъщи...

- Много си оправен, тази работа не се намира лесно. За теб няма ли казарма?

- Пея в хора на ГУСВ.

- Ясно. А кой те уреди и тук, и в ГУСВ?

Стоян стана сериозен и замълча за момент.

- Татко... е... беше... шофьор на другаря Станоев...

- Знам го баща ти. Моите съболезнования! Карал ни е на лов. Беше мъжкар... прекалено рано си отиде... Съчувствам ти искрено. Но пък се радвам, че ми направи добро впечатление, преди да разбера, че си наше момче...

Чудесно. Извади голям късмет с този Стоян. Беше от добро и скромно семейство. Бащата беше мълчалив човек с желязна дисциплина, от който Данчо Станоев не можеше да се нахвали. Ненапразно момчето изглеждаше свястно.

- Много благодаря за съболезнованията и за добрите думи за баща ми, другарю Колев!

- И ти ми изглеждаш читав, щом работиш. Младите сега не сте много по работата...

Стоян се усмихна.

- Аз съм различен...

- Добре, ще видим... Хайде, сега бягай да носиш документите, че стана обяд.

Колев влезе в кабинета си в отлично настроение. Момчето беше перфектно за целта му. И не биваше да губи време. На следващия ден го извика на разговор. Започна директно, без предисловия.

- Сядай тук - посочи му стол срещу бюрото си. - Какви са плановете ти за бъдещето?

Последва директен отговор. Малкият не беше срамежлив, напротив, изглежда, че имаше доста високо самочувствие. Със сигурност жените му го бяха създали.

- Да кандидатствам пак „Външна търговия“ и този път да вляза.

- Имаш ли си приятелка?

Стоян го погледна изненадано, не беше очаквал такъв въпрос.

- Имам... няколко сериозни... - И се подсмихна. - Още не мога да се спра, знаете как е.

Това развесели Колев. Беше непукист. Точно такъв му трябваше.

- Знам, разбира се. Сигурно момичетата ти се лепят, като те гледам какъв си хубавец.