Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

Може би наистина всичко щеше да се оправи. Обади се на майка си от първата телефонна кабинка.

- Мамо, здравей!

Гласът от другата страна беше хладен.

- Здравей...

- Хайде да обядваме заедно, искам да ти кажа нещо!

Настъпи кратко мълчание. Тонът на Лола беше необичайно бодър.

- Добре, след час ще те чакам в Руския.

Бързо се прибра, събра нещата си за пореден път, погледна се в огледалото и се зарадва на себе си. Очите й светеха за пръв път от много време. Щеше да зарадва майка си, нямаше да пие, щеше да се грижи за детето. Нямаше смисъл да прави повече нищо напук на Колев. А и той щеше да е доволен от промяната в нея. И най-важното, щеше да е близо до Стефчо и да се отърве от това отвратително чувство за вина.

В първите минути Маруся гледаше дъщеря си с подозрение. Каква беше причината за тази неочаквана бодрост и веселост? Сигурно пак се беше влюбила в някого и всичко беше само временно. След някой и друг ден щеше да се появи с гробовна физиономия, скъсала с поредния глупак. Как не хареса едно нормално момче!

- Бях на невролог, мамо, и той ме изпрати на психиатър.

Маруся се стресна. Не беше добре, ако беше ходила на психиатър в Правителствена. Не само съпругът й щеше да разбере, а и всички щяха да говорят зад гърба им, че дъщеря й не е добре.

- Как така на психиатър? Защо?

- Ами реших, че не може повече да продължава така и вече няма да пия и пуша. Затова отидох на невролог, а там един ме пререди и не можах да се контролирам и изпаднах в нервна криза...

Майка й я прекъсна тревожно:

- Къде беше на невролог?

- В Правителствена, къде...

- И къде я направи тази нервна криза?

Лола започна леко да се изнервя, но моментално се стегна. Беше твърдо решена всичко да се оправи, нямаше да позволи на майка си да й влияе отрицателно.

- В коридора, пред кабинета.

- Пред всички?!

Майка й беше непоправима. За нея беше по-важно какво ще кажат хората, отколкото, че беше стигнала до такова състояние. Но тя си беше такава и друга нямаше да стане.

- Пред целия правителствен и полуправителствен свят, представи си... Спокойно, там нямаше почти никой, знаеш как е. Важното е, че ми предписаха лекарства и сега спирам да пия, да пуша, ще ходя на лекции, ще си лягам рано и ще се прибера при вас.

Най-накрая Маруся почти се усмихна. Каквото ще да става, важното беше, че може би Лола наистина искаше да се оправи.

- Това е добра новина. Чичо ти Орлин ще се зарадва, а най ще се зарадва Стефчо.

Ледовете се стопиха и за пръв път от много дълго време майка и дъщеря имаха нормален разговор, в който Лола не беше на подсъдимата скамейка.

После майка й се върна на работа, а Лола отиде на разходка с малкия, който я гледаше отчуждено. Зарадва й се, но не толкова, колкото беше очаквала. Това леко помрачи настроението й, но знаеше, че тя сама си е виновна за всичко.

Когато Орлин видя, че Лола ще остане за вечеря, лицето му се вкамени. Не я искаше нито на масата си, нито в дома си. Маруся го дръпна настрана и му обясни набързо какво се случва. Той каза само:

- Добре, но чудеса не стават.

Сядайки на масата, Лола пое детето си от Маруся, което допълнително го раздразни. Тъкмо малкият беше свикнал само с тях, сега това смахнато момиче щеше да развали всичко. Детето щеше да се раздвоява, а и „промяната“ в малката курва щеше да трае сигурно от ден до пладне.

- Чичо Орлине, искам да знаеш, че бях на лекар, предписаха ми лекарства, защото бях в депресия, и вече няма да пия. И ще съм такава, каквато трябва да бъда като майка.

Той се усмихна иронично на гордия й тон. Глупостите й край нямаха. Депресия... Ако беше расла на село, нямаше дори да знае значението на тази дума. Нямаше да има време да е депресирана от копане.

- Вероятно трябва да ти дадем медал за геройството...

- Недей така, детето е искрено!

- Знам, че е искрена, имам приятели в болницата и ми докладваха всичко.

Лицето на Лола помръкна. Нямаше тайни от него. Но нищо, тя нямаше и какво да крие, напротив, сега беше напълно открита и честна. Не лъжеше, че иска да промени живота си.

- Значи знаеш, че наистина искам да се променя, и ще го направя.

Колев омекна. Нямаше друг избор. Явно пак трябваше да я търпи в дома си.

- Едно е да искаш, друго е да можеш. Надявам се, че наистина ще се стегнеш. Ще трябва да се докажеш пред всички. Най-вече пред сина ти. Него не го интересуват заклинания, обещания и желания. Като всяко дете, той иска майчина обич. Ако можеш да му я дадеш, само ще се радвам.