Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

Сърцето й се раздробяваше на все по-малки парчета и не беше сигурна дали някога отново би могло да бъде цяло. Болеше ужасно. И единственото, което помагаше срещу болката, беше алкохолът. Започна отново да пие, с ясната цел да се напива. И като пияницата от „Малкият принц“ искаше да забрави защо пие. Едва ставаше сутрин, за да даде на сина си да закуси, после бавачката бързо го приготвяше за разходка и след като апартаментът се опразнеше и се възцареше тишина и спокойствие, Лола лягаше обратно да спи.

Стефан растеше обграден с любов, но не от майка си. Когато беше около него, Лола не беше на себе си. Привечер се появяваше за малко, пак го хранеше, слагаше го евентуално да спи и след това пак изчезваше. Мразеше се, ненавиждаше се от сърце, защото знаеше, че всичко това е грешно, лошо, безотговорно, и въпреки това продължаваше да отсъства от живота му.

Колев и Маруся бяха влюбени във внука си. Той растеше красиво и умно детенце, което обожаваше дядо му да му разказва истории за различните предмети по библиотеките и шкафовете. Лола гледаше любовта между двамата и сърцето я болеше от безпомощност. Не можеше да повярва, че детето й гушкаше и целуваше Колев, смееше се сладко на закачките му, тичаше с грейнало личице да го прегърне, когато се връщаше от работа. Не нейния баща, а този, който се беше инфилтрирал в семейството й като агресивна бактерия. След първоначалното примирение, безсилието й все повече я подлудяваше.

Изпрати на баща си снимка на Стефчо. Той трябваше да знае, че има внук, че този внук е негов, а не на Колев, след което дълго не получи писмо. Дали не й пишеше, защото беше тъжен, че внукът му нарича някого другиго „дядо“, или Колев се беше ядосал, че Лола изпраща снимка на „внука му“, и не беше допуснал писмата да стигнат до нея, нямаше как да разбере.

Капанът, който Колев беше заложил много по-отдавна, отколкото Лола предполагаше, работеше безотказно и нямаше по-доволен човек от него. Победата му беше безспорна.

Отстрани всичко изглеждаше напълно естествено - нямаше по-нормални и щастливи дядо и баба на света от него и Маруся. Цеко и Ганка идваха рядко, но бяха извънредно доволни, виждайки красивото си правнуче облечено в най-хубави дрешки и гледано от важен човек като Орлин Колев. Радваха се за дъщеря си, която явно най-накрая беше намерила щастие и стабилност, а за Лола почти не питаха, като за умрял човек. Тя също не им се обаждаше, защото нямаше какво да си говори с тях. Знаеше, че баба й я обичаше, но изпитваше някакъв срам от нея заради поведението си - въпреки че ги смяташе за прости и неспособни да я разберат. По-лесно беше да не ги вижда. Те така или иначе не я разбираха.

Детето проходи в нейно отсъствие, в ръцете на бавачката, докато тя беше изчезнала от къщи за три дни. Беше си събрала багажа и беше останала да спи в неин полуприятел, полулюбовник, който се чудеше какво да я прави. Харесваше я, но не разбираше какво се случва с нея. Беше ясно, че не беше нищо добро, но той не можеше да й помогне.

Пропастта под краката й ставаше все по-дълбока и черна. Стоеше на ръба и гледаше в нищото. А това, което виждаше, я караше да се опитва всячески да забрави, че е в нея. Невъзможна задача.

Майка й беше на работа, а бавачката и Стефчо на разходка, когато един ден Колев се прибра от министерството по-ра-но от обикновено. Знаеше, че Лола ще се появи, за да види детето след следобедния му сън и преди да излезе на разходка, както и за да се преоблече за вечерта. Издебна момент, в който да са сами в апартамента.

Лола не го чу кога влиза и се стресна ужасно, виждайки го облегнат с кръстосани ръце на вратата на стаята й.

- Ох, изкара ми акъла... Не те чух, че си се прибрал...

Колев я изгледа студено и й обърна гръб.

- Ела в хола, трябва да говорим.

Тонът му беше безапелационен. Тръгна послушно след него със свито от страх сърце. Чувстваше се гузна, че не гледа детето си и не прекарва достатъчно време със Стефчо, и знаеше, че не я чака нищо добро от този разговор. Колев си беше сипал уиски, но не й предложи.

- Слушай ме внимателно. Знам всичко, което правиш, когато не си тук. Всяка твоя крачка ми е ясна. Не ходиш на лекции и се шляеш с всякакви отрепки по заведенията. Твое право е да правиш каквото искаш, но ти си вече майка.

Наведе глава. Беше прав, нямаше какво да му отговори.

- Ние с майка ти гледаме детето ти, аз плащам на бавачка, за да има кой да се грижи за него, защото Маруся не може да напусне работа, за да се чукаш наляво и надясно...