Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

Лола постепенно научаваше правилата на играта в България.

Малкия го очакваше чудесно креватче, намерено с връзки, както и пълни комплекти от дрешки, шапчици, пелени, бутилки за мляко, апаратче, което държеше бутилката винаги на идеална стайна температура (такива нямаше на пазара), биберони, терлички, обувчици, млека и крем „Пенатен“ срещу подсичане, също липсващ в България, одеялца, непромокаеми постелки за повиване, непропускащи гащички и разноцветни дрънкалки. Всичко беше от чужбина, с изключение на някои дрешки и играчки.

След като се възстанови от секциото, Лола нямаше търпение да влезе в джинсите си. Кърмеше, но кърмата й не беше много и на около четиресетия ден спря. Изтощението от денонощните хранения през три часа не й позволяваше да мисли за себе си, нито за ситуацията, в която се намираше. Гледаше сина си с ненамаляваща изненада и се чувстваше виновна, че не изпитва от появата му лудата радост, която се очакваше от всяка млада майка. Гушкаше го, наблюдаваше го изучаващо и не можеше да разбере как така то беше излязло от нея. То я стискаше за палеца с всички сили и я гледаше изучаващо. Погледът му понякога я притесняваше. Един ден щеше да разбере колко жалка е майка му.

Изненадващо за всички, Стефан не беше наследил сините очи на Лола и Васил Тенев, а беше с големи кафяви очи и много приличаше на Маруся, от което тя беше на седмото небе от радост. Косата му беше почти черна, лъскава и гъста, кожата му постепенно започна да губи млечнобелия си цвят и да става мургава като нейната. Това успокои Колев. Щеше да вижда във „внука си“ не Стефан Карамихов, а жена си. Беше значително по-поносимо. И въпреки името, беше безкрайно доволен, че беше момче. Вече виждаше как ще направи от него „стойностен човек и достоен гражданин на България“.

Между кърменията, а после и храненията с „Хумана“, която Колев купуваше от Кореком, Лола не знаеше какво да прави със себе си. Маруся беше в отпуск, за да помага на дъщеря си, докато бебето стане на 3-4 месеца, а после щяха да вземат жена, за да може Лола да започне отново да учи. Докато то спеше, Маруся все искаше да обсъждат някакви планове за бъдещето, но Лола нямаше нито сили, нито желание за подобни разговори. Така или иначе, нямаше идея какво искаше да прави със себе си. Сега, след като бебето се беше родило, осъзна, че животът й щеше да е живот на заложник на интересите на сина й, които вече категорично бяха интереси на Колев и майка й. Не че му мислеха злото, напротив, искаха най-доброто за малкия Стефчо, но покрай него като че ли Лола спря да съществува. Ако, преди да роди, се чувстваше като утроба за разплод, сега вече беше станала абсолютно излишна. Да, беше майката на бебето, но „самотна майка“. И тази самота се изостри непоносимо в нея.

Опитваше се да чете в кратките моменти на тишина и спокойствие, но не можеше да се съсредоточи. Витаеше из огромния апартамент на Колев като призрак, пак отслабнала и отново с дълбоки тъмни кръгове под очите. Вече никой не я караше да яде, нито обръщаше внимание на бързото й отслабване след раждането. Единственото й забавление беше да седне вечер късно пред телевизора сама, след като майка й и Колев си легнеха.

Пускаха по телевизията все повече американски сериали. Ричард Чембърлейн от „Птиците умират сами“ оставяше без дъх безброй български жени, свикнали на грубо отношение от мъжете си. „Богат, беден“ беше голяма грешка на Партията, защото определено създаваше желание да живееш в онази гадна, корумпирана и жестока Америка. Но най-любимият сериал на Лола беше „Професионалистите“ с Мартин Шоу. Главният герой Дойл имаше прекрасни кестеняви къдрици, разкопчана на гърдите риза и страхотно чувство за хумор. Поради липса на реални мъже в живота й, от самота и изолация се влюби в него. Никога не се беше влюбвала в киногерой, но единственото време, в което се чувстваше мъничко щастлива, беше часът на сериала. Мъжът в него я вълнуваше. Беше й смешно, че е влюбена в несъществуващ човек, а после й ставаше тъжно. Тази любов не беше реална, единствената реална прегръдка беше на тъгата. Лягаше до легълцето на сина си и гледаше в една точка през дървените му решетки, докато той спеше.

Така минаха дни и месеци.

Сутрините Маруся виждаше, че дъщеря й броди из апартамента с отсъстващ поглед, но залисията около бебето беше главният приоритет за нея и Колев. Той беше луд за бебето. Говореше му нежно, обичаше да го носи из апартамента и да му показва разни предмети, щастието му около малкото същество беше явно. А Лола беше млада, щеше да се оправи. Не беше лесно да няма мъж до себе си, но пък тя и детето й живееха в лукс в сравнение с обикновените българи. Не се съмняваше, че мрачното настроение на дъщеря й ще мине.