Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

А Маруся и Колев несъзнателно разиграваха живота на младо семейство, в което Лола беше излишна. Майка й не смяташе така, но въпреки че уж я беше приел, Колев си налагаше да не показва досадата си от присъствието й. С всеки изминал ден животът на Лола в дома му ставаше все по-нетърпим. Детето беше нейно, но и не беше нейно. Те се държаха така, все едно че беше тяхно. Мислите за безсмислието на живота й се появиха отново с пълна сила. Дори по-силно от преди.

Заставаше до легълцето му и го гледаше дълго, опитвайки се да разбере какво чувства. Трябваше да изпитва неудържима майчинска обич, а колкото и да й се искаше да открие и себе си тази сила и топлина, нея просто я нямаше. Имаше само огромна празнота, която не само че не беше намаляла с появата на детето, а беше станала като незапълняема с нищо черна дупка. Луташе се в нея като слепец, а детето й нямаше представа какво става в душата на майка му.

Не знаеше какво да прави със себе си. Мечтаеше да си намери мъж, някой, който да я обича и да я спаси от всичко това. Спасител. Трябваше да бъде хубав, висок, умен, интелигентен, да е от добро семейство, амбициозен, с чувство за хумор, способен да се грижи за нея, да я направи щастлива, без да знае, че щастието й не можеше да дойде отвън. Да се държи добре с нея и да не й изневерява. И да я измъкне от обстоятелствата, в които се намираше. Не разбираше, че тя трябва да намери всичко това в себе си, а сърцето й беше тъжна, необитаема планета. Ако Лола живееше на Запад, на майка й щеше да е ясно, че много преди да роди, дъщеря й страда от депресия, към която се беше добавила и следродилна депресия. Но нито Маруся, нито Колев се интересуваха от нея и обичайното й лошо настроение. Малкият Стефан ги беше обединил в „истинско“ семейство и те се наслаждаваха на новата ситуация без никакви задръжки и съображения, нито пък деликатност към Лола. Тя трябваше да се радва, че синът й беше гледан в такива изключително добри условия.

След като детето й навърши шест месеца, Лола тръгна отново на лекции. С връзките на Колев се беше прехвърлила режисура. Ходеше във ВИТИЗ не защото искаше да бъде там, а защото не искаше да бъде вкъщи, това „вкъщи“, което никога нямаше да бъде нейно. Вече не й се стоеше и в апартамента на „Крум“, а ако отсъстваше от лекции, веднага донасяха на Колев и следваха неприятни разговори с него, които бяха досадни и за двамата. Той стискаше зъби и я търпеше в името на спокойствието вкъщи, а тя не можеше да си намери място. Изпитваше огромна, неотложна нужда да се влюби и да избяга някъде. С някой, който я обича.

Бяха намерили отлична жена да гледа Стефан. Думата „гувернантка“ лицемерно не се използваше заради буржоазните си препратки. Майка й интервюира десетки кандидатки, докато се спря на Елеонора Михалкова, от известния род Михалкови, политици и търговци, всичките избити или вкарани в лагери след 9 септември. Михалкова беше изключително интелигентна жена, принудена от обстоятелствата да слугува на червената буржоазия. Беше дошла облечена повече от скромно, направо бедно, но чисто. Седеше на края на фотьойла, с изправен гръб, лицето й излъчваше спокойствие и интелект. Дали животът я беше пречупил, или скромността й беше част от възпитанието й, нямаше значение, важното беше, че малкият щеше да получи отлични грижи от жена, която знае кое как се прави. Нито Колев, нито Маруся искаха необразована селянка да гледа внука им.

Маруся не можа да се сдържи и изкоментира пред дъщеря си с полусъчувствие, полутържество, че виж как се обръщала съдбата и тези, които преди били господари, сега трябвало да са слуги. Това страшно подразни Лола, защото, колкото и да беше млада, не се заблуждаваше, че ролите в обществото са функция на епохите и макар и да нямаше никакви изгледи тя и майка й да станат скоро нечии слуги, в някакъв хипотетичен бъдещ момент не беше никак изключено.

Шофьорът току-що беше донесъл храната им от „Рила“ и Маруся слагаше масата за вечеря. Покрай бебето вече нямаше време да впечатлява мъжа си с кулинарните си умения и той носеше всеки ден вкусни ястия на минимални цени, които не съществуваха за обикновените българи. Днес менюто беше шницел, пържени картофи, шопска салата и шоколадов крем. А малкият вече беше минал на пюрета и се хранеше отлично за удоволствие на дядо си. Лола се беше върнала от лекции и буташе лъжички в устата му, докато Маруся и Колев го гледаха напълно оглупели от възхищение.

- Ох, на дядо юнакът, гледай само как лапа!